Цихлидите са вид сладководни риби от разред Бодлоперки. Досега са описани повече от 1600 вида цихлиди, но учените смятат, че истинският им брой е по-скоро около 2000-3000.
Особености на вида цихлиди
Цихлидите са ярко оцветени риби, чиято телесна окраска може да бъде във всички въображаеми цветове. Мъжките имат по-ярки цветове от женските, което е от голямо значение по време на размножителния период. Цихлидите могат да достигнат дължина от 2.2 см до 90 см. Макар да са значително големи за аквариумни риби, те рядко растат повече от 30 см.
Тялото им наподобява яйцеклетка, леко сплескано отстрани. Някои видове цихлиди също имат цилиндрично, дисково или триъгълно тяло. Повечето цихлиди имат по една ноздра (вместо обичайните две) от всяка страна на главата. Обикновено опашките им са заоблени. При много видове задните ръбове на гърба и аналните перки са заострени, а тазовите перки са удължени.
Цихлидите споделят една ключова черта: сливането на долните фарингеални кости в единна зъбна структура. Сложният набор от мускули позволява на горните и долните фарингеални кости да се използват като втори набор от челюсти за обработка на храната, което позволява разделение на труда между "истинските челюсти" (мандибулите) и "фарингеалните челюсти".
Цихлидите могат да оцелеят от 5 до 60 години в природата, в зависимост от вида. Ако обаче живеят в аквариум, дължината на живота им намалява до около 5-8 години.
Естествена среда на цихлидите
Цихлидите са едно от най-големите семейства гръбначни животни в света. Те могат да бъдат открити най-често в Централна и Южна Америка, тропическа Африка, Югоизточна Азия и Индийския субконтинент. Те предпочитат сладководни или лекосолени езера и реки. Повече от 500 вида се срещат само в три езера: Виктория, Малави и Танганика. Различните видове се хранят с различни храни, което им позволява да живеят заедно, без да се конкурират за храна.
Цихлидите са били въведени и в много езера и реки в Азия и Америка. Хората обаче често ги класифицират като напаст, защото нарушават естествения баланс в новозаетите местообитания.
Въпреки че повечето цихлиди предпочитат да живеят в по-плитки води, съществуват и няколко изключения. Циклидите, които живеят на най-голяма морска дълбочина, са от вида Trematocara и обитават езерото Танганика на места на повече от 300 м под морското равнище.
Често може да срещнете цихлиди в аквариум, тъй като хората ги харесват много заради различните им ярки цветове и спокойния им и издръжлив характер.
Хранене на цихлидите
Хранителният режим на цихлидите зависи от вида им. Някои цихлиди консумират разнообразие от зоопланктон и фитопланктон като диатоми и зелени водорасли, други обичат да ядат насекоми и дребна риба, докато най-голям брой видове консумират всичко, до което могат да се докопат.
Някои от видовете цихлиди, които се хранят с мекотели, смазват черупките на плячката си и ги изяждат целите, докато други хващат удължения крак на плячката и ги изсмукват от черупката. Тези, които предпочитат безгръбначни за вечеря, могат да бъдат забелязани да тършуват из водорасли и да се ровят по морското дъно в търсене на храна. Видовете, които се хранят с зоопланктон, обикновено филтрират храната си направо от водата. И въпреки че има много рибоядни видове цихлиди, някои ядат само яйца, ларви или определени части от тялото на други риби, включително люспи, перки и дори очи.
Поведение на цихлидите
Цихлидите използват няколко различни тактики, за да уловят жертвите си. Едни се държат като хищници, причаквайки жертвите си от засада, други се преструват на мъртви, докато някои цихлиди имитират краската на безобидни, тревопасни риби, за да примамят плячката си.
Агресивното поведение при цихлидите е ритуал със специфични движения и промени, използвани в търсене на конфронтация и често се случва по време на или непосредствено преди периода на чифтосване. Една от тези промени е изменение на краската на тялото - цветовете на доминантния мъжки стават по-ярки и забележителни, а тези на подвластния мъжки без територия избледняват. Мъжките цихлиди са много териториални, затова те установяват своята територия и социален статус, като физически прогонват други мъжки чрез паралелна ориентация, отваряне и затваряне на хриле, хапане или битки с уста.
Размножаване на цихлидите
Мъжките могат да бъдат моногамни или полигамни. Те често танцуват пред женските, за да поставят начало на периода на ухажване и да спечелят благоволението на една или много женски.
Когато започне хвърлянето на хайвера при цихлидите, мъжките копаят яма с уста и перки в плитка вода. По време на този период и докато ухажват женските, те активно защитават териториите си от други мъжки.
Заинтересованата женска снася яйца в изкопаната дупка, които той в последствие опложда. Женската прибира яйцата в устата си и отплува, докато мъжкият остава да чака друга женска. Този вид риби спадат към вида “mouthbrooders”. При тях женската инкубира и излюпва яйцата в устата си. За около седмица след излюпването женската позволява на малките да плуват в и извън устата ѝ, ако има някаква опасност.
Има и друг вид цихлиди, при които женската оставя неоплодените яйца в издълбаната яма или по някоя скала и мъжкия ги опложда. След това двамата заедно пазят яйцата, а след излюпването им се грижат за тях.
Отглеждане на цихлиди
Родителските грижи попадат в една от четирите категории: открито отглеждане, пещерно отглеждане или устно отглеждане, което пък се дели на два вида - отглеждане на яйца или отглеждане на ларви.
При откритото отглеждане женската снася ивица от яйца върху подводни трупи или скали. И мъжките, и женските се грижат за яйцата по време на инкубационния период. Мъжкият защитава гнездото от хищници, докато женската движи опашката си, за да се увери, че има достатъчно кислород във водата около яйцата.
При пещерното отглеждане цихлидите снасят яйцата си в пещери, цепнатини, дупки или изхвърлени черупки на мекотели, като често прикрепват яйцата към покрива на камерата. Малките и родителите комуникират чрез движения на тялото, като поклащане и мятане на тазовата перка.
При устното отглеждане на яйца женските държат оплодените яйца в устата си, докато се излюпят. След излюпването им позволяват в следващите няколко седмици да се крият в устата им при опасност.
При устното отглеждане на ларви женската снася снася яйца на открито или в пещера, след което взема излюпените ларви в устата си.
Цихлидът може да снесе от 200 до 20 000 яйца. Незрелите цихлиди остават под закрилата на родителите си до навършване на няколко седмици, когато стават готови да отплуват и да се грижат за себе си.
Заплахи и опазване на цихлидите
Поради неконтролиран лов, събиране на цихлиди за аквариумите, въвеждане на хищници в средата им или замърсяване на водата, която обитават, много цихлиди са класифицирани като застрашени. Международният съюз за опазване на природата (IUCN) изброява общо 156 вида цихлиди като уязвими и 69 като застрашени. Смята се, че 6 вида вече са изчезнали в природата.
Факти за цихлидите
- Цихлидите спят с отворени очи, защото нямат клепачи;
- Цихлидите имат най-бързата еволюция от всички гръбначни животни. Един вид цихлиди се е развил в 500 нови вида за период от един милион години, докато маймуната, например, се е развила в 3 нови вида за период от 10 милиона години.
