Суматранският носорог е един от петте вида оцелели в днешни дни носорози. Макар едни от най-големите бозайници в света, всъщност те са най-дребният вид от това семейство. Теглото им варира между 500 кг и 1 тон.
Те наистина не са внушителни като останалите свои събратя - височината им достига метър и половина, а дължината им е около 3 метра. Това обаче са единствените носорози в света, които имат по два рога – един на носа и един между очите. Наричат ги още космати носорози, заради червеникавата козина, която покрива телата им.
Бозайниците живеят средно по 35-40 години. Както останалите носорози, и суматранският има изключително слабо зрение. За сметка на това са доста бързи и независимо от размерите си, могат да катерят както възвишения, така и да се движат стабилно в буйни води.
Най-активни са, когато се хранят, което става обикновено след залез слънце. През деня се овалват в кал, за да се охлаждат и да почиват. Хранят се с различни растения, като листа и млади фиданки, а дневно изяждат по около 50 килограма храна.
Суматранските носорози някога са били широко разпространени из цяла Азия. Сега по различни данни популацията им е достигнала до не повече от 100 екземпляра, като пет стада има на о.Суматра и още едно на Борнео.
Някои изследователи имат съмнения, че броят им може да е дори много по-малък - между 30 и 80 животни. Смята се, че основната причина за изчезването на суматранските носорози са генетични промени, предизвикани от изчезването на естественото им местообитание.
Оцелелите животни живеят изолирани едни от други, което създава огромни препятствия пред тях да се открият и да създадат поколение. Има райони, в които живее само по една женска и в радиус от десетки километри няма мъжки, който да я оплоди.
Разбира се те стават и жертва на бракониери - рогата и органите на тези животни се използват много активно в китайската народна медицина. Всеки килограм от рог на носорог се търгува на черните пазари по 30 000 долара. И все пак случая с носорозите от Суматра е малко по-различен.
Как човекът унищожи носорозите?
Между 1984 и 1996 година 40 суматрански носорога са заловени от естествените им обитания и са отведени в различни зоопаркове по света. Целта е да се стимулира разплождането им, за да се спаси животинския вид. За съжаление цялата тази програма се оказва един огромен провал, тъй като в следващите 20 години се раждат само три малки и то на една двойка родители. Всички заловени екземпляри вече са мъртви. Вероятно без изобщо да създадат поколение.
През 2019 суматранският носорог изчезна напълно като вид в Малайзия, където се отглеждаха два екземпляра – мъжки и женски. Иман почина през есента на миналата година, след като не можа да пребори рака. Мъжкарят Там пък си отиде няколко месеца преди това. Учените обявиха, че са запазили яйцеклетки и геном от двата носорога, за да ги възпроизведат в бъдеще когато се появи подходящата технология за това.
В момента в светът има само 8 носорога от този вид, които живеят в зоопаркове и природни паркове.
Защо женските не могат да забременяват?
Носорозите се движат основно самостоятелно. Изключение са периодите на ухажване и когато майките все още се грижат за малките си. Суматранските носорози комуникират помежду си маркирайки пръстта с тежките си крака, прекършвайки фиданки и оставяйки екскременти. Любовната им игра обаче е изключително опасна и има случаи, при които завършва със смърт. Младите екземпляри са много агресивни към женските в периода на ухажване. Те ги хапят, настъпват ги и ги блъскат, а понякога дори ги вдигат във въздуха. Така често се стига до травми, които са и животозастрашаващи.
Веднъж имала подобно преживяване, женската трудно се съгласява да бъде подложена повторно на подобно насилие. Особено ако е получила много наранявания. Освен това се оказва, че носорозите като цяло забременяват много трудно, а още по-трудно успяват да запазят плода до края на бременността си. Също така, ако мъжкият вече е оплодил друга женска или е опитал да го направи, новата му партньорка подушва следите и отказва да се съвокуплява с него. Оплодените женски раждат само по едно малко носорогче, като гестационния период е около 15-16 месеца.
Но, дори и всичко това да не беше на лице, учените твърдят, че репродуктивните проблеми на женските вече са им генетично заложени. Носорозите имат редовна овулация, но заради системната липса на мъжкар, който да ги оплоди се оформя патология. При нормални условия и достатъчна популация, женските се смята, че би трябвало редовно да забременяват и да кърмят, но сега те могат да се заплодят само ако са много млади. Освен това те лесно развивали тумори, какъвто бе случая с Иман.
