Едрите кучешки породи произхождат от дълбока древност, когато са били неоценим помощник на човека в битката му за оцеляване в суровите условия на живот. Между тези големи кучета е и Алано еспаньол, порода, която произхожда от Испания, както показва и името.
История на породата Алано еспаньол
Алано е порода големи кучета от вида молоси, с произход Испания. Името идва от иранското племе алани, които са били пастири - номади, пристигнали в Испания, като част от миграционния процес през V век. Известно е, че тези народи държат големи кучета като пазачи и преследвачи.
Първото писмено отбелязване за породата датира от ХVІ век, от Книга за лова на Алфонсо ХІ. В нея ловните кучата са описани като едри, с много красиви цветове. Наричали ги алани. Кучета от този вид пътували с испанските изследователи и завоеватели и били използвани като бойни кучета, като преследвачи при подчиняване на индианските народи в Южна Америка, както и при залавянето на избягали роби.
Франсиско Гоя е нарисувал представители на породата при борба с бикове през 1816 година. Тази им дейност е била основна и те са излизали редовно на арената в масовите зрелища, каквито са били коридите.
Освен в бикоборството алано еспаньол е бил използван за лов на едър дивеч като глигани и елени. Преди 140 години използването на породата в коридата е забранено и това силно ограничава популацията им, а работата, която изпълняват, започва да се променя. Едрият дивеч става рядък, скотовъдството е модернизирано и няма нужда от такива кучета, за да държат стадото. Стига се дотам, че аланосът започва да се смята за изчезнал вид, толкова силно намалява популацията.
В началото на 70-те години на ХХ век група студенти по ветеринарна медицина намират няколко екземпляра в баските райони, които били използвани при лов на глигани. Създаден е стандарт за породата, кучетата са документирани и развъждани.
След 20 години животновъдите също се включват в процеса за възстановяване на малката уязвима популация, а пет години по-късно се организират в асоциация на животновъдите на испански Алано.
През 2004 година породата е призната за независима, а испанското министерство на земеделието признава Алано еспаньол за местна испанска порода.
Големите кучета, които са сходни по външен вид с испанското Алано, са молосите на Канарските острови, испанският мастиф и някои южноамерикански животни, донесени от испанските конквистадори и претърпели някои промени на местна почва.
Стандарт за Алано еспаньол
Алано еспаньол е едро куче от типа молос, с голяма и силна глава. Мъжките трябва да са не по-ниски от 58 сантиметра в холката и тегло до 40 килограма. Женските са малко по-дребни.
Козината на кучето е къса, дебела, но никога кадифена и най-често нашарена. Белите гръдни проблясъци са позволени, но цялостен бял цвят - не. Цветовете на козината са жълто, вълче сиво, червено в светли и тъмни тонове
Главата е с форма на куб, муцуната е къса, с леко вдлъбната долна челюст и много голям, широк черен нос. Краката му са здрави, като предните са по-силни от задните, с прекалено големи лапи. Има добре развит гръден кош и силни мускули.
Опашката на кучето е по-дебела в основата, стеснява се до точка и никога не се подрязва, тъй като кучето я използва като кормило при резките завои и дриблиране по време на лов. Когато я носи ниско, тя не опира земята или задните части на животното. Тъй като коремът е прибран навътре, кучето има доста атлетичен вид в сравнение с по-тежките породи от молоса.
Вратът на кучето е силен, мощен и доста широк. Показват се две двойни брадички, които не трябва да висят прекалено ниско. Главата му е на типа булдог, квадратна със сериозно изражение. Муцуната му е толкова широка, че представлява 35 процента от общата дължина на главата. Ушите на кучето са изрязани, леко закръглени на върха. Когато ушите са неотрязани, кучето ги носи сгънати над лицето.
Мощните челюсти крият широки зъби със силно и здраво захапване като ножица. Крачката му наподобява пантера, тъй като носи главата си ниско.
Цялата му физиология е така построена, че да подхожда за бягане с висока скорост за дълъг период от време и да задържи дивеча за продължително време до пристигане на ловеца. Основната разлика на Алано от другите подобни породи е във възможностите му на бегач със силни предни крака. Предните са по-силни от задните крака при Алано и са прави, независимо дали се гледат отпред или отстрани.
Контурът на гръбнака не се спуска надолу, той е или възходящ или полегат. Мускулите в задната част са много силни и в комбинация със силните стъпала му дават тази мощ при бягане.
Характер на Алано еспаньол
Това куче е буквално неуморно. В състояние е да поддържа постоянен, грациозен, пъргав тръст за продължително време. Когато галопира е бързо и гъвкаво и напълно разтяга цялото си тяло, преминавайки препятствията с огромна пъргавина. Изглежда така, сякаш никога няма да се умори, дори ако бяга километри.
Това животно е балансирано, благородно по вид и поведение, изключителен ловец на едър дивеч и перфектен бегач.
Независимо, че кучето е много голямо, то е подходящо за домашно отглеждане, тъй като обича децата, игриво е, енергично и привързано към семейството. Разбира се добре с други себеподобни и останалите домашни любимци.
Отглеждане на Алано еспаньол
Ако кучето няма да бъде използвано за лов, а ще живее като домашен питомец, то трябва да му се осигурят много упражнения през деня. Нужни са поне три разходки на кучето на ден, една от които да бъде в открито пространство, където може да тича и играе в голям периметър.
Аланьо еспаньол е подходящ за отглеждане в къща с широк двор, защото кучето е голямо и се нуждае от много пространство. Може да издържа да стои навън през цялото време, както и да спи навън в испанския климат, който е мек и топъл.
Обучението на кучето е трудно и може да се окаже непосилно за собственик, който няма опит с кучета. Необходимо е търпение и постоянство за постигането на добър резултат. Професионалните училища за кучета са много подходяща опция, предвид размерите на животното.
Хранене на Алано Еспаньол
Храненето на Алано Еспаньол не изисква нищо особено, в отлика с другите породи. Трябва да се подсигури достатъчно количество, тъй като животното е много голямо. Протеините, мазнините и въглехидратите трябва да са в достатъчно количество. Храната на кучето необходимо да е с високо качество. Задължителен е постоянният достъп до прясна вода.
Грижите за Алано Еспаньол включват козината, която няма нужда от особена поддръжка, редовно почистване на гърдите и лапите.
Това куче е здраво, силно, мощно и не боледува, затова няма сериозни проблеми, които да се следят в здравния му статус. Живеят до 10-12 години.
Някои факти за породата Алано еспаньол
Тази порода все още не е призната от международната асоциация по кинология.
В Северна Америка са признати от местните фермери заради темперамента и ловните им способности.
Участието на породата в борба с бикове е записано за първи път от Франсиско Гоя през 1816 година. Отрязаните върхове на ушите му свидетелстват, че кучето е използвано само в бикоборството, не и при кучешки боеве.
На английски породата Алано еспаньол се нарича също испански булдог.
