Овчарските кучета са една много голяма група помощници на човека в грижата и отглеждането на селскостопански животни. Големите стада с кози, овце и крави трябва да бъдат сериозно охранявани при паша и пастирските кучета се проявяват като важен партньор на човека в тази дейност. Сред заслужилите почти са Бордър коли, Немска овчарка, Каракачанска овчарка, Източноевропейска овчарка, Белгийска овчарка, Шотландска овчарка, Босерон, Австралийска овчарка и други.
Породите са много, един от техните представители е Бергамското пастирско куче, разпространено в района на Бергамо, откъдето идва и името му. То е отличен помощник на пастирите в Алпите заради своето трудолюбие и силно развит характер на защитник.
История на породата Бергамско
Овчарското куче Бергамско, отглеждано в едноименната област, има невероятен екстериор. Сред всички други породи не може да бъде сбъркано заради уникалния си външен вид. То е изкуствено създадена порода, за която е трудно да се каже резултат на какви смесвания се е получила. Има предположения, че тибетският мастиф е един от възможните предци. Все пак трябва да се отбележи, че породата е много древна.
През ХІХ век хората активно развъждат кучета в услуга на своята дейност. Пастирите от Бергамо също се занимават с кръстосване и при опитите се получават животни с качества, които са им необходими. Поведенческите качества на този тип животни остават основни и ги правят толкова високо ценени, а не модата да притежаваш за домашен любимец куче с необикновена външност.
Защитните инстинкти на това забележително с външността си куче са много силни. Затова за охрана на семейството не бива да се пропуска и тази възможност. В сравнение с кавказката овчарка, рошавото куче отстъпва, но затова пък със сигурност ще спечели първенството за всеобщ любимец в семейството.
Официално породата Бергамско е призната преди 60 години. Изготвен е и стандарт за Бергамско. Днес по света кучето е широко разпространено. Благодарение на уникалния си външен вид, то привлича вниманието.
Акцентът при тази порода е козината на Бергамско. Тя има три пласта. Първият е гъсто подкосмие, вторият се нарича кози и представлява груби и дълги косми, а най-горният са гъсти и дълги влакна, образуващи кичури. Те пък покриват цялото тяло. Кичурите са широки в основата си, а накрая се стесняват. По време на линеене не падат. Цветът на тази необикновена козина е във всички оттенъци на сиво, сребристо и въгленово черно.
Растежът на кучето при холката при мъжките кучета трябва да достига до 62 сантиметра, но женските са по-ниски. Височината на дамите сред тази порода варира от 45 до 55 сантиметра. Теглото на мъжките кучета Бергамско е до 40 килограма, а на женските до 30 килограма. Костите на мъжките са по-големи и по-тежки.
Главата на това куче е средна по размер, очите му са големи, кафяви на цвят.Ушите на Бергамско са разположени ниско и са малки, имат триъгълна форма. Челюстите са силни, а зъбите му са големи.
Кучето има много добре развита мускулатура, с широки гърди. Гърбът му е среден, леко заоблен. Крайниците му са прави, с добре развити мускули, а ноктите му са черни. Опашката на кучето е дебела, издига се над гърба.
Характер и поведение на Бергамско
Тези кучета са изключително предани на стопанина си. Тази им особеност е наследена от предците им, живели дълго с мъжа и стадото му, което той мести в търсене на свежа растителност. Поради тази особеност те не са най-добрият избор за домашен любимец. Ако остават дълго сами, те могат да изпаднат в депресия, както и други овчарски породи.
Представителите на породата Бергамско са издръжливи и смели кучета, послушни и искат да отговарят на желанията на своя стопанин. Като по-млади са по-упорити по нрав, но тази им черта бързо се коригира. Разбират се добре с други домашни любимци.
Към непознатите кучето се държи безразлично, не проявява агресия и не търси контакт. Не се конфронтира с други кучета, защото има самочувствие.
Породата може да се ползва като охранител, главно заради способността на чужда територия могат да запазват хладнокръвие и решителност. Основното му предназначение обаче е като пазач на стадото. Животното работи с удоволствие със стадото, не се бои нито от студ, нито от дъжд или пек. То има прекрасен слух и нюх. Познават овцете от своето стадо и могат да ги отличат от чуждите.
Използват ги и като спасители при пожари и земетресения или охрана на обекти.
Грижи за Бергамско
Тъй като тази порода обича свободата и е създадена да живее сред природата, собствениците трябва да осигурят достатъчно движение за своя питомец. Животът в градски апартамент не е подходящ за това животно, най-добре ще се чувства в къща извън града.
Връзването с вериги за този представител на овчарските кучета е изключено. Може да бъде водено на всякакви разходки и излети. За времето, което прекарва само, Бергамско трябва да им своите играчки или компания.
Грижата за козината на Бергамско включва хигиенни процедури, които трябва да се прилагат 2-3 пъти в годината. Козината кучето не се подстригва, нито може да се разреши. Почистването става като се събират боклуците, налепени по нея. Дългите влакна трябва да се разравят ръчно. Около очите и устата козината може да се намали чрез отрязване на тези части, които пречат на зрението и храненето.
Ноктите на кучето изискват редовно подрязване веднъж в месеца. Почистват се също ушите, очите и зъбите.
Терморегулацията на овчарското куче не е добре развита, затова в жегите то може да получи топлинен удар. През лятото трябва да се пази от пряката слънчева светлина и да се осигури достатъчно чиста питейна вода.
Хранене на Бергамско
Породата не е капризна към храната, но добре подбраната диета удължава живота на кучето и елиминира евентуални проблеми с храносмилателния тракт. Бергамско може да се храни както с готова храна за кучета, така и с натурални продукти.
Добрият избор е високо енергийна храна за активни животни. Тя не изисква допълнително витамини, минерали и други необходими добавки в храната за Бергамско. Това, което трябва да се съблюдава е, протеините да бъдат 30 процента от съдържанието. Въглехидратите трябва да са в добро съотношение, а мазнините около 10 процента.
Протеините се набавят от говеждото, пилешкото и вътрешностите на животни, както и от соленоводни риби. Киселото мляко, кефирът и изварата също може да присъстват в менюто, но захарта трябва да се премахне. Неподходящи са мазните меса, хлебните изделия, пушеното месо и подобрителите на вкуса.
Възрастното куче се храни два пъти на ден, а малките кутрета поне две пъти по-често.
Обучение на Бергамско
Процесът на обучение на Бергамско е продължителен, защото животното може да се окаже упорито. Все пак то е подходящо за дресиране куче. Препоръчва се обучението да започне в ранна възраст и да изключва физическо насилие. При прояви на грубост от човека, кучето отвръща със същото. При упорито и своенравно животно е необходим индивидуален подход, за да остане животното верен спътник и приятел на своя стопанин.
Продължителността на живот на Бергамско е между 13 и 15 години.
Тъй като тези кучета не са много разпространени, не са известни заболявания, към които са предразположени и стопаните трябва да имат предвид само болестите, характерни за кучешката популация като цяло.
Няколко интересни факта за порода Бергамско
Козината на Бергамско съхне изключително трудно, затова къпането на кучето се прави само в много належащи случаи.
Наричат кучетата от тази порода наполовина куче, наполовина килимче заради невероятната им космена покривка.
Ако някой представител на порода Бергамско е срамежлив или агресивен, това трябва да се счита за необичайно, защото те не притежават тези две качества.
Това е неподходящо куче за апартамент.
