Всеобщото мнение е, че котките не се привързват към стопаните си, а само към дома, който обитават. Това е, защото са териториални животни и следят свой периметър в дивата природа.
Друго всеобщо разбиране е, че те не се поддават на дресировка, тъй като не са селектирани да изпълняват заповеди. Смята се, че еволюцията им в това отношение е доста по-назад от кучешката и котаците са по-близо до дивите си роднини, отколкото кучето.
Това всъщност не е вярно. Нашите мъркащи питомци не показват чувствата си красноречиво, но вниманието им е съсредоточено в собствениците им и те ги разграничават ясно от останалите представители на човешкия род. Това сочат всички научи изследвания на котешкото поведение.
Едно от проучванията, посветено на динамиката на взаимоотношенията между котките и стопаните им, завършва с извода, че писаните обожават своите човешки родители. Независимо че невинаги обръщат внимание на това, което хората изискват от тях. Може да изглеждат надменни и недостъпни като емоционалност, но те имат специална връзка с тези, които се грижат за тях.
От други изследвания е установено, че сладките писани в еволюцията си са стигнали до положение да се държат като малки котета с останалите членове на семейството, в което живеят. Затова стопаните им обикновено се отнасят с тях като с бебета, независимо че вече може да са станали възрастни индивиди. Според психолозите създаването на тип връзка родител - малко дете, подсказва, че за котката вниманието на стопаните е много важен елемент от живота им.
Проучването е проведено в домовете, където се отглеждат котките, за да не бъде смущавано ежедневието им. На мъркащите питомци са пускани записи с гласа на собственика, заедно с гласовете на непознати хора. Котетата са реагирали само на гласа на своя човек. Те са правили разлика между стопанина си и непознатите.
Изводите са направени в резултат на наблюдения върху поведението на котките. Те реагирали с разширяване на зениците, което е сигнал за вълнение и възбуда. Когато разширяването на зениците не е реакция срещу светлина, то се причинява от мозъчна дейност, породена от емоциите. Освен това те насочвали главата и ушите си към източника на познатия глас.
Според учените тези сигнали не се улавят веднага, защото са по-дискретно изразявани. Еволюционното развитие на котките ги е приучило да са по-семпли в изразяването на чувствата си. Когато са болни, те се крият от хората. Това им е останало от живота в дивата природа. Там слабостта означава събуждане на интереса на хищниците. Инстинктите карат болната писана да запази стоически бодър вид, защото се чувства уязвима.
