Напоследък много се говори за степента на привързаност на котките и кучетата спрямо хората. Светлина по темата внася едно проучване, изследващо връзката стопанин-котка.
Относно проучването
Двадесет двойки – стопанин и котка – били поставени в стая с два стола, като на единия стол седял непознат за животното човек, а на другия – собственикът. Помещението било със закрити прозорци и по земята били разхвърляни котешки играчки. Изследвало се поведението на котката, когато чуждият човек или стопанина излизали от стаята. Оказвало се, че при напускане на притежателя на котето някои от животните изглеждали видимо притеснени и мяукали продължително.
Резултатите
Освен повишената вокализация на животните учените не открили допълнителни доказателства за силна връзка между котка и стопанин. Те заявяват, че много аспекти от поведението на тези животни не може да се свърже с проявите на близост, които сме свикнали да виждаме при кучето например. Проучването все пак не включва важното отдиференциране на домашни и външно отглеждани котки, които формират различни типове връзки със стопанина си. Не може да се говори за пълна липса на афекция у животинчетата, а по-скоро за това, че нямат избирателност спрямо индивида, който им предоставя комфорт и безопасност.
Какво значи всичко това?
Котките не ескпресират привързаността към своя стопанин като кучетата, ако говорим за активно търсене на неговата подкрепа и внимание. За тях може да се каже, че са по-независими, въпреки че се наслаждават на човешката компания. Те търсят интеракция с хора по различни причини от тези на своите събратя каниди.
Подобно проучване на гореспоменатото, засягащо кучета, доказва, че у тези животни нивата на стрес при излизане на стопанина от стаята и оставянето им сами са по-големи. Смята се, че котките не го показват, но те все пак усещат вашата липса. Просто начина на проявяване на емоцията е видово специфична.
Наблюдавайки социални групи котки и кучета ще успеете да направите разликата във формирането на връзки в съобществото. Ясна проява на тези различия са дивите котки в природата, които ловуват самостоятелно, и вълците от друга страна, преследващи плячката си съвкупно.
Трябва да отбележим, че процеса на одомашняване на кучетата ги е превърнал малко или много в изцяло зависими от нас същества – няма да забележите инстинкт за ловуване у един Йоркширски Териер, докато повечето котки са запазили самостоятелност по този въпрос. В крайна сметка няма място за притеснение - макар и по специфичен начин вашият мъркащ приятел ви обича.
