Способността на котката да се движи и да изпълнява ежедневни си дейности зависи от способността на мозъка, гръбначния стълб, нервите и мускулите да се координират в тандем. Тази сложна комуникационна система включва нервите в мозъка, които изпращат съобщения за външната среда на тялото, и тези в тялото, които изпращат съобщения до мозъка за това какво всъщност усещат от околната среда.
Тези съобщения се предават чрез нервите в гръбначния мозък, които се намират в гръбначния стълб. Заедно нервите в мозъка и гръбначния мозък съставляват централната нервна система на тялото на котката. Всяка травма в част от нервния път може да доведе до неразбиране или пълна липса на комуникация между мозъка и тялото и невъзможност да се координират тези движения. В такива ситуации можем да говорим за парализа при котките.
Когато една котка преживява парализа, често е нарушена комуникацията между гръбначния мозък и мозъка. В някои случаи котката изобщо няма да може да движи краката си, а в други случаи може да има някаква комуникация между мозъка и гръбначния стълб и котката ще изглежда само слаба или ще има затруднения при движения на крайниците си. Това зависи от сериозността на травмата и където точно се намира тя.
Парализа, при която котката не може да движи и четирите си крака, се нарича тетраплегия. Ако не може да движи само задните си крака, говорим за параплегия. Характерни симптоми на състоянието са невъзможност за движение на задните крайници, ако котката не дава да бъде пипана в областта на шията, гърба и краката. Невъзможността за уриниране и запекът при котката също са симптоми за парализа. Възможно е и котката да не е в състояние да контролира уринирането си и да изпуска урина, както и да не може да контролира дефекацията.
Парализата на краката при котки е състояние, което изисква незабавна лекарска намеса. Вашият ветеринарен лекар ще осигури поддържащи грижи като хоспитализация, интравенозни течности и кислородна терапия. Често се прилагат стероиди или противовъзпалителни средства за намаляване на гръбначното възпаление.
Допълнителните възможности за лечение на парализа при котките варират в зависимост от причината за състоянието. Различни лечения включват прилагане на антисерум за противодействие на невротоксини, освободени от ухапване от кърлеж, хирургично отстраняване на тумори, причиняващо увреждане на нервната система.
Също така могат да се дадат обезболяващи или да се наложат хирургични операции, ако е необходимо, за възстановяване на травма или нараняване, причиняващо увреждане на нервната система. Тежките случаи на токсоплазмоза могат да изискват антибиотици, за да убият паразита, причиняващ разстройство на централната нервна система.
Тромбозата може да се лекува с лекарства за разтваряне на съсиреци и обезболяващи, но ако състоянието не се подобри и може да се препоръча евтаназия. Масажната терапия и физиотерапията за парализа на радиален нерв могат да бъдат полезни при по-леки случаи на котешка парализа.
