Мопс

Мопс

Мопсът е куче, създадено за мързеливци. Голяма част от времето си това куче с умилителна муцунка и умни очи прекарва в легнало положение, докато кротко си похърква. Но това не означава, че мопсът не обича движението, защото той е голям любител на игрите със стопанина си. Мопсът е дружелюбно куче, което силно се привързва към членовете на семейството и с радост посреща гостите вкъщи.

История на мопс

От всички породи кучета, създадени от човека, само някои имат толкова богата история, каквато има мопсът. Митове и легенди съпровождат тези кучета още от древни времена. Изображения на кученца с муцунки като на мопс са изрязани на нефрит или украсяват керамични съдове, датирани още от времето на зараждането на будизма. Древните индийци са споменавали неведнъж в литературни произведения малки кученца с къса муцунка. Но най-вероятно е мопсът да произлиза от китайски кучета, които са споменати в древни китайски ръкописи като ниски кученца с къса муцуна и четвъртито тяло.

В Китай съществували кучета, които са били известни като Ха Па и Ло зе. Тези две породи били почти еднакви, но Ха Па били с по-дълга козина. Ло Цзе притежавали характерната за мопсове къса кадифена козина. За разлика от пекинезите, които в Китай имали ранг на императорски култови и свещени кучета, мопсоподобните Ло Цзе можели да живеят в домовете на богаташи и аристократи. Само няколко представители на породата Ло Цзе живеели с императора и нямали право да излизат от двореца. Тези кучета имали собствени слуги.

Бръчките на лицето на мопсоподобните кучета Ло Цзе били сравнявани от китайците с йероглифи, които носели таен смисъл. След като била установена търговия между Китай и Европа, мопсоподобните кучета станали една от атракциите на Стария континент. Смята се че първите мопсоподобни кучета са пристигнали с холандски кораб преди 400 години. Така те стават любимци на европейските монарси и аристократи. В Холандия мопсът става известен като китайски мастиф. През XVI век мопсът е популярно куче в Европа. Дамите от висшето общество задължително трябвало да имат мопс, който с грозноватата си муцунка да подчертава женствената им красота. След като се появил в Англия, мопсът станал най-модерното куче за времето си. С особен успех се приемали странните звуци, които издава мопсът.

Стандарт на мопс

Стандартът на породата мопс е приет през 1888 година. Мопсът е четвъртито и набито куче с компактно тяло и добри пропорции при развита мускулатура. Главата на мопса е едра и кръгла. Муцуната е къса и тъпа, без да е чипа. Муцуната е с гънки, които изглеждат като бръчки. Очите на мопса са много големи, кръгли, тъмни на цвят, с кротък и блестящ поглед. Ушите са малки и меки като кадифе.

Мопсове

Съществуват две разновидности на формите на ушите на мопса. Едните са известни като розички - това са малки уши, които са като издърпани назад, така че се вижда вътрешността им. Другият вид са така наречените уши-копчета, които плътно са прилепнали към черепа и не се вижда вътрешността им. Устата на мопса е устроена така, че има неправилна захапка. Въпреки това ако се виждат зъбите при затворена уста или ако стърчи езикът, това се смята за недостатък.

Гръдният кош на мопса е добре развит. Крайнците му са силни, с лапи, които са с черни нокти. Опашката е завита така, че изглежда че няма как да бъде развита дори със сила. Смята се за добре, ако опашката е навита два пъти. Козината на мопса е тънка, гладка, къса и лъскава. Мопсът може да бъде оцветен различно, но винаги е едноцветен. Винаги на муцуната на мопса има тъмна маска, а също така има по-тъмни петна на ушите, петно на челото във вид на ромб или пръстов отпечатък, както и тъмна линия на гръбнака. Съществуват сребристи, пясъчни, кафяви и черни мопсове. Идеалният размер на мопса е от 6 до 8 килограма.

Грижи за мопс

Козината на мопса трябва да бъде разресвана веднъж седмично с гребен от неръждаема стомана. Това спомага за красивия вид на мопса и намалява козината по пода на жилището ви. Но по време на смяната на козината мопсът трябва да бъде разресван по-редовно. Мопсът обича да го решат и с нетърпение очаква тази процедура. Мопсът се къпе веднъж месечно. Необходимо е редовно да почиствате гънките на муцуната на мопса, тъй като те са магнит за бактериите. Те лесно проникват в гънките, докато мопсът се храни, освен това в гънките се събират сълзите, които се отделят от слъзния канал на очите на мопса.

Ако редовно чистите гънките на муцуната на мопса си, това ще ви спести неприятности, породени от инфекции и съпроводени от неприятна миризма. Може да се използва лосион за почистване на бебешка кожа. Леко се повдига кожата на гънката и се почиства с памуче, натопено в лосион за почистване. Може да намажете с тънък слой вазелин гънките над носа, за да защитите чувствителната зона. Добре е да почиствате гънките на муцуната поне веднъж седмично. Въпреки че мопсът няма нужда от голямо физическо натоварване, все пак той трябва да бъде разхождан всеки ден и да отделяте време за игри с него. Освен това трябва да пазите мопса от прегряване и да не го излагате на течение и прекомерна влага.

Обучение на мопс

Мопсът е умно куче, но може да прояви своенравния си характер. Обучението на мопса е по-скоро възпитание, тъй като малкото кученце може да прояви голям инат, ако не го поощрявате редовно с лакомства и похвали дори при най-малкия му успех. Постепенно лакомството може да бъде напълно изместено от похвалата. Мопсът трябва да се обучава още от съвсем малко кученце - на около 3 месеца. Обучението на мопса се провежда два пъти дневно, преди хранене или 3 часа след хранене. Мопсът изпълнява команди само ако усеща, че стопанинът му се отнася към него с необходимото уважение и любов.

Хранене на мопс

Мопсът не трябва да се храни със сърца на животни, както и с месо с мускули, тъй като това сериозно затруднява храносмилането му. Мопсът се храни със суха храна - около 100 грама дневно за възрастно животно. Добре е да се допълна сухата храна с растителни продукти, които са любими на мопсовете. Мопсът обича сурови плодове и зеленчуци, може да допълвате менюто му със сварено крехко месо и дробчета от птици.

Куче мопс

Може да давате на мопса веднъж седмично малко парченце пълнозърнест хляб с масло. Водата на мопса трябва винаги да е със стайна температура. Не хранете мопса си на пода, трябва винаги да го храните в купичка, защото иначе ще се научи да яде всичко, което е на пода или на земята. Не се препоръчва да се храни мопсът с пържено, сладко, мазно, пушено и солено. Добре храненият мопс при прокарване на ръка по ребрата има достатъчно подкожна мазнина, че ребрата да не се усещат.

Заболявания на мопс

Сред най-разпространените заболявания на мопс са затлъстяването, тъй като представителите на тази порода са склонни към преяждане. Затова трябва постоянно да следите теглото на любимеца си и да го предпазите от затлъстяване. Мопсът е склонен към инфекции, които се развиват в гънките на муцуната му. Често кучетата с прекалено плоска муцуна страдат от прекалено близо разположени един до друг зъби, затова те постоянно трябва да бъдат почиствани, за да се избегнат заболявания на зъбите и венците.

Мопсът страда от респираторни заболявания и има сериозни проблеми с дишането. Тези проблеми се проявяват най-силно при жега, при студ и при влага. Ако мопсът е със затруднено дишане при такива условия, е по-добре да намалите времето на извеждане на любимеца си, докато условията навън станат по-нормални за него. Мопсът може да страда от епилепсия, а също така и от енцефалит, който е генетично заболяване на мопсовете и обикновено завършва с фатален край. Някои мопсове имат сезонна алергия и кихат постоянно, докато тя отмине.

Любопитни факти за мопс

В древността мопсоподобните кучета в Китай са носели нашийници с камбанки. Тази мода се е завърнала през XVII век и мопсовете от гравюри и статуетки са изобразени с нашийници с камбанки. През XVI век мопсът е бил известен в Европа с прякора будоарно куче, тъй като се използвал от богатите дами да ги топли в будоара им, който обикновено не се отоплявал с камина. По времето на френския император Наполеон мопсът е бил много популярна порода сред аристокрацията. Съпругата на Наполеон Жозефина никога не се разделяла с мопса си Фортуна и го използвала, за да изпраща в нашийника му любовни писма до императора.

Недостатъци на мопс

Сред недостатъците на кучетата от породата мопс е тяхната прекомерна доверчивост към непознати. Затова, ако пускате кучето си да тича без повод, е добре от малко да го научите да не взима храна от непознати хора. Това може да ви спести много неприятности. Сред недостатъците на мопса е фактът, че докато спи, той доста хърка. Мопсът предпочита да спи в леглото на стопанина си. Дори да се опитвате постоянно да го научите да спи в своето легло, той постоянно ще се опитва да завладее леглото ви. Тъй като по време на смяната на козината мопсът отделя много косми, той не се препоръчва за хора с алергии към кучешка козина.

Ако желаете да си вземете мопсче, разгледайте тези обяви за мопс.

Рейтинг

5 1
4 1
3 0
2 2
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати