Брюкселски грифон

Брюкселски грифон

В съвременността се увеличава все повече популярността на декоративните породи кучета. Тези миниатюрни домашни любимци са спътници, придружаващи своите собственици навсякъде.

Те имат компактен размер и са идеални за малко жилище, но не всяко малко кученце е от декоративна порода. Японски хин, пекинез, папийон, померан са най-добрите приятелчета на децата вкъщи и любимци на цялото семейство. Но повечето минита идват от стари породи, използвани при лов, изминавайки дълъг път до службата си на компаньони на хората.

В тази редица можем да наредим и Брюкселски грифон - куче, което някога е живеело сред обикновените хора, но по-късно намира място в дворцовите стаи и днес е любим, лоялен и любознателен домашен питомец.

История на Брюкселския грифон

Както подсказва и името, Брюкселският грифон произхожда от Белгия. Породата идва от Брюксел, но развитието на това миньонче трае векове. Предците на кученцето са от породата грифон, много подвижни и пъргави кученца, които живеели в конюшните и имали за задача да ловят плъховете там. Според сериозна информация този вид е съществувал още през ХV век.

Като отделна порода те участват на изложба през 1880 година, но официално са признати по-късно. В родината си тези кучета почти са изчезнали, но пък в САЩ са много популярни, развъждането е особено активно и сега САЩ е основният износител на тази порода.

Британските развъдчици също селектирали кучетата от породата и така се е появил съвременния тип Брюкселски грифон, който може да бъде открит в много страни.

Стандарт за Брюкселски грифон

Външният вид на Брюкселски грифон е интересен и миловиден. Те са малки, забавни създания с жив ум. Наблюдателни са, много бдителни и е трудно да се мине покрай тях незабелязано.

Както останалите грифони, те имат специфична форма на носа и мустаци. Въпреки миниатюрния си и оригинален вид, те не са разглезени същества, а са издръжливи и енергични кучета със силни и здрави кости.

Съществува полов диморфизъм, който ясно разграничава мъжките кучета от женските кучета. Стандартите за Брюкселски грифон не налагат строги норми за размер и тегло, но все пак на ръст те са до 20 сантиметра, а теглото им достига 4, 5 килограма.

Чистата порода Брюкселски грифон има някои характерни особености. Главата на кученцето е закръглена, по-скоро голяма, челото е широко, преходът към носа и муцуната е остър. Дължината на лицето е не повече от 1, 5 сантиметра.

Зъбите са доста големи за размера на животинчето и плътно подредени, заради което то има бойно излъчване. Носът му е черен, плосък, с широки ноздри.

Очите му са кръгли, леко изпъкнали, с оживен и интелигентен блясък. Клепачите скриват бялото на очите. Ирисът е тъмнокафяв.

Брюкселски грифон с дреха

Ушите в горната част са тънки, със заоблен връх и висят надолу. Може да са средни или големи според стандарта.

Тялото на Брюкселски грифон има квадратна форма, дължината на гърба и височината трябва да са еднаква цифра. Вратът е силен и хармоничен, не особено дълъг. Холката е нормално повдигната. Ребрата са кръгли, но не бъчвовидно извити.

Гърбът и крайниците са прави, краката са успоредни, ноктите са тъмни. Опашката на кучето е високо поставена, здрава, върхът отива на гърба. Цветовете на козината са в нюансите на червено, като се допускат малко черни косми в брадата и мустаците. Опашката и ушите може да бъдат и подрязани.

Характер и поведение на Брюкселски грифон

Можем да определим породата Брюкселски грифон като срамежлива. Брюкселските грифони не се доверяват на непознати, а от семейството избират един член, който става техен човек и са му напълно предани. Тези кечета не могат да стоят сами, те са плътно да стопанина си. Ако бъдат оставени в самота, те стават прекалено шумни, лаят и драскат, търсят връзка с хората.

Брюкселските грифони не обичат да сменят обстановката. Стават нервни и може да се депресират. Искат да са в центъра на вниманието и да играят непрекъснато. Любопитни са и не пропускат да подушат всяка ново нещо, което попадне в полезрението им.

Въпреки че са мънички, тези шумни приятелчета обичат да доминират. Те пробват да командват както своя човек, така и останалите домашни любимци. В миналото те са били ловни кучета, а също и охрана и днес все още пазят тези спомени на генетично ниво. Затова са в състояние да станат агресивни, ако непознат се доближи твърде много до собственика.

Не са подходящи за прекалено малки деца. Те не толерират агресивно поведение, писъци и непрекъснат плач. Възможно е кучето да ухапе дете, което неволно му причини болка.

Разбира се добре с други домашни любимци, в това число котките, но гризачите са потенциална плячка и не е добра идея да се събират на едно място. Не биха съжителствали и с кучета от бойни породи, агресията от по-големите е напълно възможна.

Малките грифони са териториални и затова лаят силно, за да уведомят всички, че това е тяхната територия. Затова обучението на Брюкселски грифон е необходимо и трябва да започне рано, за да се избягват неприятни инциденти с възрастните вече индивиди.

Обучение на Брюкселски грифон

Дресирането на Брюкселски грифон е много интересно и вълнуващо преживяване, тъй като мъниците се стремят да научат бързо много неща. Когато пораснат, проявяват характер и трябва доста твърдост от страна на стопанина, за да овладее темперамента на кучето си. Кученцето изисква уважение, то цени своята стойност.

Задължителните команди за кучета това мъниче научава за седмица, но е важно да ги изпълнява винаги при повикване. При всяка изпълнена команда то се нуждае от поощрение.

Тъй като е много активно куче, дори след обучение Брюкселски грифон има сили за игра. То може да изразходва неизчерпаемата си енергия и из къщи, докато се движи и играе с играчките си.

Хранене на Брюкселски грифон

Куче с очила

Брюкселски грифон има отличен апетит, но специалистите съветват да се храни с готова суха храна за кучета, тъй като тя е много добре балансирана. Продуктът трябва да бъде с високо качество. След хранене на Брюкселски грифон трябва да се почисти муцунката му с влажна кърпа, тъй като често полепва храна. След като храненето завърши, купичката трябва да се прибере веднага, тъй като малкият домашен любимец е ненаситен и постоянно ще иска да се храни.

Грижи за Брюкселски грифон

Козината на кучето е твърда и дебела и не изисква прекомерни грижи. Нуждае се от редовно подстригване на 3-4 месеца, за да се свалят мъртвите косми. Добре е да му се направи хигиенична прическа. Честото къпане не се препоръчва. Ушите и очите се почистват редовно, за да се избегнат инфекции. Тази порода е склонна към заболяване на венците, затова зъбите трябва да се мият редовно. Ноктите на кучето е добре да бъдат подрязвани, за да не се наруши позицията на пръстите.

Болести при Брюкселски грифон

Брюкселските грифони имат много силен имунитет. Устойчиви са на простуди и вирусни заболявания, но имат склонност към други кучешки болести. При тях се наблюдава много сложно раждане. Страдат от очни инфекции, често са с катаракта. Имат проблеми и с дихателните пътища. Често имат стеснени ноздри или обърнат нос. Може да наследят и някои патологии от родителите. Затова при избор на кученце е добре да се проследява родословието му.

Ако желаете да си вземете кученце от тази порода, разгледайте нашите обяви за брюкселски грифон.

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати