Поредица от научни изследвания подкрепят теорията за положителното взаимодействие между човек и домашен любимец. Според резултатите от различни проучвания има много ползи от отглеждането на животни. Съжителството с тях с помага за понижено кръвно налягане и повишена физическа активност.
Неведнъж животните са се доказвали като идеалните терапевти в домове за възрастни, болници с терминално болни пациенти, затвори и психиатрични клиники. Наскоро бе открито, че домашните любимци са от полза и за дете с аутизъм. Интеракцията с представителите на животинския свят прави малчуганите по-спокойни, фокусирани и цялостно щастливи.
Главният процент от проучванията се концентрира върху реакциите на деца с аутизъм при взаимодействие с кучета или коне. Скорошно проучване в Австралия пък е отбелязало 55% подобрение в ангажиране на социално поведение, когато деца между 5 и 13-годишна възраст са били представени на морски свинчета.
В присъствие на пухчетата въпросните малчугани плачели по-рядко, а усмивките, говоренето и интеракцията с други деца се повишили. Дадените животни дори не са били преминали през обучение, правещо ги квалифицирани терапевти – те просто се намирали в стаята.
Експертите са на мнение, че възрастта, в която аутизмът причинява най-големи увреждания в бъдещото развитие на личността, е 4-5. Домакинствата с деца с аутизъм, избрали да се грижат за домашен любимец около тази уязвима възраст, забелязват по-добра социална ангажираност. Независимо от проучванията, резултатите не се интересуват от вида на животното – положителни въздействия са забелязани дори при интеракция с влечуги, по-специално костенурки.
Една от причините може би се крие в това, че присъствието на животното разсейва детето от страничните стресиращи фактори и следователно потиска проявите на безпокойство. Други смятат, че експресиращите аутизъм са в постоянно търсене на сензорни стимулации, и докосването на животинка задоволява тези нужди.
Деца с напреднал спектър, разбира се, биха реагирали отрицателно на хиперактивно поведение на куче или агресивна котка. За тях се препоръчва интеракция със спокойни животни като влечуги – костенурка, змия, гущер и т.н.
Компанията им не е никак натрапваща, но определено действа успокояващо на този тип малчугани. Трети случаи пък ще се радват единствено да гледат екзотичния силует през стъклата на терариума.
Грижата за животно ни учи на отговорност – кога и как да даваме храна, галим, почистваме. Любимци с по-ниски изисквания за поддръжка като джербили, хамстери, морски свинчета могат да са идеалния първи избор за аутистични деца. Самата приемственост и липса на осъждане от страна на всяко животно е есенциална, тъй като тези дечица са жертва на постоянен укор от обществото и съучениците си. Приятелството между двата свята създава възможности за разкъсване на изолиращия балон.
Когато решите да представите животното на аутистичното дете, започнете с малки стъпки. Стартирайте с най-просто наблюдение отдалеч. Ако забележите интерес и спокойствие в детето, позволете им да ги докоснат за кратко – след успешен физически контакт, увеличавайте времето на интеракция, докато не се убедите, че и двете страни се чувстват комфортно.
Все пак не пришпорвайте нещата – макар и удивителните, магически резултати, трябва да знаем, че всяко дете и животно изискват различно време за нагаждане към ситуацията и проява на положителни ефекти.
