Поведението на крокодилите все още не е изучено достатъчно, тъй като е много трудно да се наблюдават от близко разстояние. В лабораторни условия поведението на тези древни хищници, които не са се променили повече от двеста и петдесет милиона години, е различно от това в дивата природа. Неотдавна обаче стана ясно, че крокодилите използват инструменти по време на лов.
В Индия е честа гледка крокодил, който се опитва да хване плячка, но не е успял дълго време, да се нахрани с водолюбива птица. За целта крокодилът успява да закачи върху муцуната си малки клончета и стои неподвижно в продължение на дълги часове, докато някоя птица не кацне, за да вземе строителен материал за гнездото си.
В този момент крокодилът не губи време и за секунди убива птицата. За разлика от индийския крокодил, мисисипският алигатор, който живее в река Мисисипи, САЩ, има друга техника на ловене на птици.
Той също използва клончета, но ги разполага не върху муцуната си, а в устата си, така че да се подават над повърхността. В това състояние той също прекарва дълго време, понякога цяло денонощие, докато някоя птица не се опитва да вземе клончето.
По време на гнезденето на птиците често в речните райони има голяма липса на клончета, тъй като на едно място се събират стотици птици, които се опитват да създадат потомство. За целта обаче е необходимо да свият гнездо.
Понякога птиците не само че рискуват живота си, докато се опитват да вземат стърчащото от водата клонче, но дори се сбиват за него, и по този начин осигуряват на крокодила двойна порция храна.
Интересен факт е, че крокодилите в Индия и мисисипските алигатори използват този метод за примамване на плячката само в периода на строеж на гнездата.
Хищниците са наясно, че след като построят гнездата си, птиците нямат нужда от клончета. Затова крокодилите се отказват от методите си, когато пернатите вече си имат дом.
Крокодилът може да не се храни повече от една година, но най-добре се чувства, ако веднъж в седмицата изяжда малко повече от 10 процента от собственото си тегло.
