Ако страдате от кинофобия – термин, маркиращ страха от кучета, вероятно сте срещали доброжелателството на приятели, съветващи ви да запазите спокойствие и да не позволявате кучето да разбере, че се страхувате.
Много по-лесно е това да се каже, отколкото да се направи, когато сърцето ви иска да изскочи от гръдния кош при вида на на Ротвайлер или Питбул.
Време е да се запитаме – какво вижда кучето, когато срещу него има индивид като вас? Усеща ли страха ви и влияе ли той на отношението му към вас и желанието му да ви ухапе?
Още от древни времена човечеството приютява вълка край огъня си, давайки преднина на приятелските чувства. Постепенно кучето се е приспособило за съжителството си с човека, запълвайки ролята на помощник в лова, аларма за крадци, водач на незрящи хора, лоялен другар и приятел за игра на децата. Кучето притежава ум, много близък до човешкия, както и съобразителност.
Скорошните проучвания оборват теориите, че кучетата са беземоционални, напълно инстинктивни същества. Изглежда, че четириногите са близки до човека и другите примати, що се отнася до възприятия и интелигентност. Те са способни да преработват над 150 думи и да разрешават сложни проблеми, дори да подмамят друго куче.
Освен това животинките могат да различат една лицева гримаса от друга и реагират различно на усмивка или намръщване. Следователно различаването на тракащите зъби и повдигнатите вежди, свързани с изражението на страхуващия се човек, няма да е проблем на тях, без дори да споменаваме езика на тялото.
Някои експерти все пак смятат, че дори да обездвижите напълно тялото и лицето си, страхът може да бъде усетен от кучето. Неволевите физиологични промени в тялото – учестяване на дишането и потоотделянето, резултат от рефлекса на бий се или бягай, не могат да се потиснат. Когато сме в състояние на повишено внимание, ние отделяме и феромони, които лесно се надушват от свръхчувствителния нос на четириногото.
Тук е време да си зададем въпроса: Имайки предвид, че кучето знае за страха ви, това повишава ли шансовете да бъдете ухапани? Няма точен отговор на уравнението, тъй като имаме няколко неизвестни. Не знаем дали самото куче не е уплашено, например, което е от по-голямо значение, когато говорим за потенциална агресивна реакция.
Кучетата хапят, когато усетят директна заплаха върху себе си, територията, храната, играчките си и други ресурси. Децата по принцип са непредсказуеми същества и могат да са много гръмогласни, което увеличава шанса им да бъдат ухапани. Освен това, ако животното е болно и не се чувства добре, това увеличава раздразнимостта му.
