Представете си ситуация, в която се разхождате най-лежерно в близкия парк. Спокойствието ви обаче е нарушено – крачки по-късно се озовавате лице в лице с пуснато на свобода куче, чийто собственик е заблеял поглед някъде в пространството.
За тези със страх от кучета това е силно напрегната ситуация – те могат да реагират първосигнално, като се разкрещят, размахат намерена наблизо пръчка дефанзивно или да се втурнат в панически бяг. Животното, от друга страна, може да отвърне агресивно. Въпросът е – усеща ли кучето страха ви?
Отговорът е категоричен – кучето надушва страха буквално. Когато човек изпитва страх или стрес, от тялото му се отделя специфичен набор от миризми, чието отделяне е добре подкрепено от високите адреналинови нива в кръвта. Неуловими за човешкия нос, но лесни за идентифициране от носа на кучето, притежаващ 200 до 300 милиона обонятелни рецептора. Хомо сапиенс е дарен само с 6 милиона, от друга страна. Така че кучето разпознава страха ви.
Езикът на тялото ви също може да изиграе роля, когато кучето се опитва да разчете емоциите ви. Говоренето на висок глас, пелтеченето, дългото вторачване и неконтролирани абнормални движения в пространството биват възприети от животното като заплаха.
Спрямо миналия си опит, обаче, всяко куче е склонно да отговори различно на заплахата. Трябва да знаем, че в природата заплаха и страх са преливащи едно в друго състояния и природният инстинкт на животното има голяма роля в отговора му дали да ви третира като подчинен или агресор. Освен страх опашатите другари са способни да усетят и емоции като щастие или тъга, но специалистите са единни, че на този етап не може да ги усетят по същия начин като нас.
Няколко проучвания от Университета във Виена и Университета в Портсмут, Англия потвърждават донякъде наличието на сложни емоционални прояви като гордост и ревност. Поставени по двойки, участващите в опита кучета са изкомандвани да поставят лапата си в ръцете на доброволец. Част от изпълнилите командата получили лакомство, другата не. След няколко опита втората група отказала да изпълнява трика, предполагайки заради завист.
Въпреки това поведението не винаги може да се асоциира с емоционална реакция. Ако се скарате на животното си заради поредната беля, може би ще забележите нещо като вина в погледа и позицията на тялото му, но вътрешно то не изпитва същата емоция – по-скоро е в страхливо очакване на наказанието за действията си.
Въпросът остава – дали кучетата са много добри в декодиране на вътрешния свят и просто отговарят огледално на емоциите ни? Ако се чувстваме зле, кучетата понякога пристигат със спасителна прегръдка – но възможно ли е просто да се възползват от състоянието ни, за да бъдат галени за по-дълго време? Вероятно още дълго време питанката ще виси ярко в пространството.
