Човекът опознава околния свят чрез зрението си. Останалите ни сетива - обоняние, слух и допир имат по-незначителна роля в процеса. Не така стои въпросът с кучетата. Техният нос е най-чувствителният им орган и е главно средство за взаимодействие с околния свят.
Когато стопанинът се появи в полезрението на своя домашен любимец, той го забелязва, но разпознаването става чрез обонянието.
Различният начин на общуване с околното жизнено пространство дава на нашите питомци повече информация, отколкото получаваме ние, наблюдавайки света. Те могат да подушат какво и кой е бил преди тях в стаята, както и това, което приближава. Нашето зрение не ни дава подобно знание.
Кучешкият нос има специфична форма и начинът, по който издишва, позволява на кучето да души по-качествено предметите. Затова то си завира носа в това, което иска да разучи добре.
При вдишване въздухът преминава през централния отвор на ноздрите му, а издишването става през завъртяното място отстрани. Така миризмата се концентрира и насочва към рецепторните клетки, които при кучето са няколкостотин милиона. Човешките са само пет милиона.
Всички са забелязали, че винаги кучешкият нос е влажен. Тази особеност не е случайна. Така се долавят всички аромати, които се носят наоколо, а всяка от ноздрите може да долавя отделно миризми. Това дава отличен ориентир на четириногите откъде идва съответният мирис.
Обонянието при кучетата има още една необикновена странност, а тя е и ценно предимство в съприкосновението им с останалия свят. С обонятелния си орган те долавят емоционалното състояние на човека, разбират дали някой се страхува, кога една жена очаква дете, както и още много информация, която при нас е напълно недостъпна за сетивата ни.
Човекът и неговият най-добър приятел могат успешно да си сътрудничат. Пример за това са специално обучените кучета, които проверяват хора и товари за бомби, наркотици и други. Както и тези, които помагат на инвалиди, или са заети в други социални дейности. Полето за изява е отворено.
