Котките са изложени на редица специфични болести с техните отличителни симптоми. Познанията относно причинителите ще помогне в намирането на подходящото лечение за възвръщане на здравето им. Превенцията на заболявания, произхождащи от паразити до вируси, е ключов елемент в спестяване на бъдещи проблеми на вашия любимец.
Ето някои от болестите, за които трябва да внимавате, когато отглеждате коте:
Ще започнем с инфекции на горните дихателни пътища, засягащи носа, гърлото и синусите. Най-заразните виновници за тези заболявания са котешкият калицивирус и котешкия херпес вирус. В помещения, в които се гледат много животни, вирусите се разпространяват с паничките за храна и вода, при кихане, при почистване на козинката.
Заедно с вирусната инфекция възникват и вторични бактериални. Ключови фактори за развитие на тези болести са стрес, пренаселеност, както и породната принадлежност на някои котки с плоска равнина на лицето – както е при Персийските котки.
Симптомите, които се експресират, са: увеличена носна секреция, кръвоизливи, треска, загуба на апетит, тежко дишане. Методите за лечение опират до използване на антибиотици, терапия с течности и изолиране на болните животни от здравите.
Минимизиране на стресовите фактори, навременни ваксинации, редовни прегледи при ветеринарен лекар и редуциране на възможните контакти с други котки са важни мерки за запазване здравето на имунната система на писаната.
Котешкият гингивит, или възпаление на венците, е най-ранният стадий на заболяването периодонтит, най-разпространената дентална болест по котките.
Причинява се от плаки, съставени от лепкав бактериален филм и парченца храна, натрупващи се по протежение на зъбната дъга. Ако любимецът ви е обилно захранван с въглехидрати, вероятността за натрупване на такива плаки е голяма.
Смесвайки се с минерали и слюнка, плаките се втвърдяват до зъбен камък – жълтеникава твърда материя, дразнеща венците. Липсата на лечение в тази фаза довежда до наместването на зъбния камък на границата между венците и зъбите.
Следват зачервяване, лош дъх и затруднение в храненето – ранните симптоми на заболяването. Бактериите могат през лигавицата да навлязат в кръвния ток и да достигнат до бъбреците, където причиняват нарушения.
При диагностициране на заболяването, редно е зъбният камък да бъде почистен от професионалист и да се предпише специална котешка паста за зъби. Добрата хигиена на устна кухина е важна за борбата с гингивита, комбинирано с избор на правилни храни. Възможна е намесата и на антибиотици.
Дори вашата котка да живее вътре в дома ви, възможността да се зарази с паразитни червеи е голяма. Нематодите(кръгли червеи) са най-често срещаният причинител на заболяване, приет чрез поглъщане на инфектирани насекоми, гризачи и птици или при контакт с опаразитена почва.
Тези безгръбначни се наместват в червата на котката и могат да мигрират с кръвта до различни органи. Ако забележите спагетоподобни образувания с изпражненията, повръщане, издут корем, загуба на блясъка на козинката, загуба на апетит и диария – това са сигнали за опаразитяване с червеи.
За малките котенца натрупване на големи маси от тези паразити може да бъде фатално. Котките се заразяват с плоски и кръгли червеи с поглъщане на бълхи, носители на яйца. Ларвите се освобождават в стомаха и се загнездват в тънките черва.
Там е идеалната среда за тях, бидейки богата на хранителни вещества. Тежките опаразитявания с червеи се експресират в загуба на тегло и лека диария. Гранули с вид на оризови зърна в изпражненията и около ануса са знак за инфекция с плоски червеи.
На пазара има много обезпаразитяващи средства за борба с тези гадинки. Профилактиката се сумира в спазване на добра хигиена, терапия срещу бълхи и редки интеракции на котето ви с външната среда.
Болестите по уринарния тракт се концентрират в пикочния мехур и уретрата. Характеризират се с кръв в урината и болезненост при уриниране, причината за които могат да бъдат – цистит, дехидратация, бактериална инфекция, натрупване на песъчинки поради високото съдържание на минерали в сухите котешки храни.
Котките с това заболяване ще показват затруднения в изхождането си, често свързани и с усилено мяукане. Ветеринарният лекар ще открие задебелявания в стената на пикочния мехур, блокиране на пътя на урината или наличие на кристали.
Медикаментозни средства и промяна в хранителната диета ще доведат до затишие на инфекцията до 10-дневен период. Ветеринарният ви лекар ще провери за наличие на кръв в урината. За ранно предотвратяване на това заболяване се препоръчват среда без стрес и подходяща диета.
Бъбречната недостатъчност представлява разстройство на органа, отговорен за запазване на нормални нива на течности в организма и главният филтър при отделяне на непотребни вещества.
Хроничната бъбречна недостатъчност (chronic renal failure-CRF) е резултат от увреждане на нефроните – най-малката функционална единица, изграждаща бъбрека. Много специалисти твърдят, че главна причина за болестта е неправилно хранене.
Развитието на болестта е постепенно и може да се случва безсимптомно в продължение на години. Когато дойде времето на първите симптоми, уврежданията вече са невъзвратни. Те биват усилена жажда, често уриниране, повишена секреция на слюнка (лигавене), дехидратация, загуба на тегло и лош дъх.
Въпреки че бъбречната недостатъчност е нелечима и прогресираща с времето, котките ще се чувстват комфортно с подходяща диета, специални поддържащи лекарствени средства и интравенозна терапия с течности.
Острата бъбречна недостатъчност се развива бързо, обикновено след случайно поглъщане на антифриз или заболявания на тъкани в близост до бъбреците. Това състояние може да се асоциира с трудности при уриниране, дезориентираност, повръщане, нежелание за хранене, гърчове и лош дъх.
Не чакайте и минута - нужна е спешна ветеринарна помощ в изчистване на токсините и възстановяване на електролитния баланс. Пълното оздравяване зависи от степента на засягане на органа.
