Койкер е едно от най-популярните кучета в Холандия, което е успяло да си извоюва вниманието и на любители на ловните породи кучета по цял свят. Койкер е куче, което е подходящо за семейства с деца, тъй като е много любвеобилно и не е много едро, затова е подходящо за отглеждане в градски условия.
История на Койкер
Историята на Койкер започва преди много години, когато в Холандия чрез кръстоски на различни ловни породи се появява това умно и активно куче. Смята се, че Койкер е спасил живота на принц Вилхелм Орански през 1572 година, когато испанската армия го нападнала под прикритието на нощта, а вярното му куче го събудило.
Койкер е известно в Холандия и с наименованието Койкерхондие, което означава кучето на ловеца на патици. На платната на много холандски художници, творили през XVIIl век, са изобразени кучета от тази порода. Койкер е известно и с наименованието Холандски Шпаньол. През Втората световна война породата почти изчезва, но благодарение на усилията на баронеса Ван Ханденброк Амерстол, която била голяма любителка на породата Койкер.
След като и последното куче в околността, където живеела тя, изчезнало, тя дала сноп козина от стария си любимец на слугите си и ги разпратила, за да търсят куче с такава козина. След доста усилия били намерени мъжкар и женска и те дали начало на възстановяването на породата. Койкер е призната като самостоятелна порода през 1971 година. През 80-те години на ХХ век започва разпространението на породата извън границите на Холандия.
Стандарт на Койкер
Койкер е дребно куче, теглото на мъжките не надвишава 14 килограма, а женските тежат около 11 килограма. Ръстът на мъките представители на породата е около 40 сантиметра, женските са с около 2-3 сантиметра по-ниски. Койкер е с почти квадратен вид - дължината на тялото му е почти същата като височината му в областта на холката. Койкер има дълга опашка и клепнали дълги уши.
Козината на Койкер е дълга и водоустойчива, тя отблъсква мръсотията и дори да отиде на лов в блатиста местност, това куче остава чисто. Койкер е с права или вълниста козина, която е оцветена в бяло и рижаво. Койкер може да има черни косми на края на ушите, които изглеждат като обеци, тази разновидност на породата е много ценена от селекционерите.
Обикновено гърдите на Койкер са бели, а по цялото му тяло има различни по големина рижави петна. Очите на Койкер са тъмни, както и носът му. Гръдният кош е добре развит, коремът е прибран, мускулатурата на тялото и на крайниците е много добре развита.
Грижи за Койкер
Койкер е перфектното куче за градски условия, но има нужда от чести разходки и възможност от време на време да потича без повод. Тъй като е със силно развити ловни инстинкти, Койкер трябва да се разхожда на повод в града, тъй като може да подгони котка или дребно животно и да се изгуби или да пострада.
Козината на Койкер няма нужда от често разресване и миене, достатъчно е да я решите веднъж седмично и да изкъпете кучето два пъти годишно. Ушите и очите на Койкер редовно трябва да се проверяват за инфекции. Койкер има нужда от много игри със стопанина си. Той с удоволствие ще играе на фризби и е много добър в състезанията по аджилити.
Обучение на Койкер
Койкер е много умно куче, което с удоволствие ще изпълнява командите на стопанина си, тъй като за него е много важно да го зарадва по някакъв начин. Койкер има непоносимост към силни шумове и викове, затова не се препоръчва те да бъдат използвани по време на обучението. Ако обучителният процес се базира върху похвали, лакомства и търпение от страна на стопанина, Койкер ще се превърне в перфектно обучено куче.
Хранене на Койкер
Койкер е много лакомо куче, така че трябва много да се внимава, тъй като тази порода е склонна към затлъстяване, което е много вредно за тези кучета. Койкер може да се храни с натурални продукти или с висококачествени гранулирани или консервирани храни за кучета. Добре е да допълвате менюто на Койкер с витамини и минерали, за да може да се поддържа мускулатурата и добрият външен вид на животното.
Може да допълните менюто на Койкер с кисело мляко, твърдо сварени яйца, попарени овесени ядки, плодове и зеленчуци, сварена и обезкостена морска риба. Не се препоръчва да давате на Койкер тръбни кокали, прясно мляко, сурова риба, сурово месо, свинско, овнешко и патешко месо, както и салами и пушени меса, пушена риба, сладки и тестени изделия, пържени храни, прекалено студени и прекалено горещи храни.
Заболявания на Койкер
Койкер е куче, което не страда от генетично обусловени заболявания. Койкер може да има проблеми със съсирването на кръвта и това е доста опасно, ако възникне нараняване. Койкер може да има проблеми с очите, както и да страда от инфекции на дългите си уши. Рядко Койкер страда от заболявания на сърцето.
Любопитни факти за Койкер
Първоначално Койкер се е използвал за най-разнообразни цели - да охранява къщата на стопаните си, да лови гризачи във фермите, а след това се е специализирал в лов на патици. Интересен факт е, че Койкер не подплашва птиците и не донася отстреляния дивеч на ловеца като повечето ловни породи. Койкер успява да подмами патиците в специално направени капани. Холандските капани за патици се използват повече от 600 години.
Ловецът намира езеро, където пуска няколко домашни патици. Той изкопава канавка до езерото, която се напълва с вода, и я загражда с платна, направени от тръстика. Когато дивите патици се спуснат в езерото, Койкер започва да тича зад платната от тръстика, като между тях се показва само рижавата му опашка. Тъй като не трябва да се издават звуци, за да не се подплашат птиците, ловецът дава команди на Койкер само с жестове. Любопитните патици решават да проверят какво има при тръстиката и плуват в тази посока. Така те се озовават в тясна канавка, където ги очаква капан, който се затваря над тях.
Недостатъци на Койкер
Койкер е доста недоверчив към непознати и може да прояви агресия, ако прецени, че стопанинът е заплашен от тях. Койкер е свикнал да взима самостоятелни решения, затова понякога може да се опита да се наложи над стопанина си.
