Кучетата са като част от семейството. Някои собственици дори стигат до там, че се отнасят към четириногите си питомци като към дете, а понякога дори казват, че ги предпочитат пред приятелите и семейство. Според ново изследване има ясна научна причина за това.
Проучване, публикувано в списание Сосайъти енд анималс, установи, че хората са по-съпричастни и жалостиви към кучетата, отколкото към представителите на собствения си вид.
В експеримента, доказващ това твърдение, 240 студента получили различни фалшиви полицейски бюлетини, които съдържали полицейски доклад за извършено криминално деяние.
Първата група от добороволци прочела новина, в която се съобщавало за човек, който нападнал домашно куче с бейзбола бухалка. В нея пишело, че кучето останало след атаката в безсъзнание, с множество разкъсвания и два счупени крака.
Останалите групи прочели същата новина, но с тази разлика, че в тях жертвата била едногодишно бебе, 30-годишен възрастен, стар човек и кученце. После всички участници били попитани как се чувстват и трябвало да попълнят специални анкетни карти, с които да се измери тяхното ниво на съпричастност.
Екипът предположил, че уязвимостта на жертвите, определена по възраст, а не като вид, ще бъде най-важният фактор в нивата на тревога и притеснение на участниците.
Оказало се, че нивата на съпричастност към кученцето, възрастното куче и човешкото бебе били почти еднакви, докато тези за възрастния човек били най-малки. Сърпичастността към хората била по-голяма единствено когато била сравнена тази към бебето с тази към възрастното куче.
Субектите не са гледали кучетата като животни, а по-скоро като бебета с козина или членове на семейството си, заедно с човешките деца, заключават изследователите, показвайки как хората често мислят за своите домашни любимци като част от семейството.
Според екипа кучетата правят повече лицеви движения, когато човек им обръща внимание, и точно затова хората се привързват към тях толкова много. Това било установено във втората част на изследването.
Експертите използвали видеокамера, за да записват движенията на лицето на 24 кучета, когато има човек, който е изправен пред животното или е обърнат с гръб към тях. Изследването установило, че кучетата повдигат веждите си и дори правят очите си по-големи, когато търсят внимание от човек.
Заключихме, че тези кучешки физиономи не са психо атака от опасен чар за повече лакомства, а начин на комуникация между стопанин и любимец. Тези мимики са дар от еволюцията и точно поради тях толкова обичаме кучетата, казва Бриджит Валлер, професор по еволюционна психология в Университета в Портсмут и автор на изследването.
