Представете си: къпете се в топлите, кристални води на Тихия океан. Зад гърба ви има прекрасен тропически остров, а пред вас са безбрежната океанска шир и синият небосвод. Точно в този момент виждате перката на огромна бяла акула, която бързо се приближава.
Дано да не изпадате в такава ситуация, но хипотетично, ако сте в нея, със сигурност ще си помислите, че няма по-лошо от това, което да ви се случи. Ще сгрешите. Представете си, че огромната бяла акула освен с тяло на перфектен убиец и зъби като ками е снабдена с бомба, която да избухне при по-силен сблъсък. Звучи като кошмар или като сценарий на филм?
Оказва се обаче, че допреди три десетилетия е имало вероятност да се случи. Наскоро разсекретени документи на Американската флота показаха, че между 1958 и 1978 година учените зад океана работели по проект Хедгиър, чиято цел била да се обучават бели акули камикадзета за унищожаване на вражески кораби.
Целта на американските учени била белите акули да се превърнат в дистанционно контролирани торпеда, които да се врежат във вражеските кораби, докато носели прикрепени на гърбовете си десетки килограми експлозиви.
Смразяващата тайна на Американската флота разкри бившият океанограф Мери Роуч в книгата си: Интересната наука във военно време. Авторката разкрива, че по проекта за създаването на акули камикадзе са работили три лаборатории – Институтът по океонография Скипс, лаборатории Моте и лаборатории Лърнър.
Бомбите били привързвани за акулите. На главите им била поставена кутия, подобна на шапка, с електроди и компас, който показвал посоката на военния, който управлявал камикадзето. Посока, към която рибите трябва да се движат, се подавала чрез слаб електрошок съответно от лявата и дясната страна на главата. Така, за да избегнат болката, акулите се движели в желаната посока и към исканата цел. Когато я достигали, бомбата се активирала дистанционно.
Първоначално проектът предвиждал вместо акули да се използват делфини за целта. Морските бозайници били прекалено умни за военните и упорито се съпротивлявали на електрошоковете.
Проектът бил прекратен през 1971 година. Учените заключили, че акулите не са годни за доставяне на товар до конкретна цел. Въпреки че се движели в желаната посока посредством електрошок, при появата на по-силен дразнител като кръв например хищниците ставали неконтролируеми и само по-силен ток можел да ги възпре. В такива ситуации обаче те бивали зашеметени и не можели да продължат със задачата.
