Големите бели акули са перфектните убийци, които заслужено са си спечелили страховитата репутация. С дължина от шест метра и тегло от два тона, те са царе на океаните. Въпреки славата си обаче те в действителност са застрашен вид, който става все по-заплашен от изчезване с всяка изминала година.
Традиционно се знае, че тези акули обитават Тихия и Индийския океан. Тяхната миграция е обект на академичен интерес от много години. Последни изследвания по темата обаче показват, че белите акули навлизат и стигат все по-надалеч в Атлантическия океан.
Наскоро новинарските агенции съобщиха, че са забелязани две големи бели акули в плитчините на Азорските острови, които се намират на едва 1300 километра от бреговете на Европа и по-специално входа на Средиземно море – Гибралтарския проток.
Последващи проучвания показали, че в близост до Азорите са преминали не две, а цели 32 бели акули, които били чипирани в периода 2009-2014 година от изследователски екипи около бреговете на Южна Африка и Мадагаскар.
Също така е било установено, че белите акули плуват все по-надълбоко – до 1 127 метра, и прекарват повече време в тъмните океански дълбини, отколкото предполагат предишните изследвания в Атлантическия океан. Международният екип, направил проучването, оповести резултатите му на международния конгрес Прогрес на морската екология.
Всички наши данни показват, че бялата акула в Атлантическия океан вече действа по различен начин. Тя е по-ориентирана все по към брега и се движи все по на север, обяснява водещият на изследването Грегъри Скомал.
Очакваме в най-скоро време да се чуе за появата на големи бели акули по места, където никой не е очаквал. Няма да съм изненадан, когато новинарските агенции съобщят, че е забелязана бяла акула в Средиземно море, място, където липсват големи морски хищници и никой не е подготвен за появата им, казва още Скомал.
Според учените причината за това странно държание на акулите е повече от ясна. Поради климатичните промени океаните стават все по-топли. Отделно от това промишленият риболов намалява плячката на древните хищници и те са принудени да плуват все по-далеч в търсене на прехрана.
