До момента на науката не бе известно защо някои самци от един или друг вид животни са предразположени към детеубийство. Оказва се, че в мозъка им има превключвател, който определя степента на тази активност.
Японски биолози са открили два участъка в мозъка на бозайниците, чиято активност е зависима една от друга. Оказва се, че това как ще се държи самецът се определя до голяма степен от активността в едната или другата част от предната кора на мозъка. Именно тя определя колко самеца са предразположени към умъртвяване на потомството на самката, отбита от друг самец.
При бозайниците се наблюдава склонност към инфантицид. Това е тенденцията мъжките да убиват малките, родени от друг самец. По този начин те освобождават самката от необходимостта да се грижи за тях и и дават възможност да започне нов цикъл на размножаване. Едни от най-изявените в тази практика са мишките и лъвовете.
Интересното обаче е, че след като се сдобие със собствено потомство, самецът коренно променя отношението си към чуждите малки и дори може да ги осинови. Именно това накарало учените да насочат своите изследвания в това да разберат кои области от мозъка са отговорни за детеубийството.
В изследването учените са сканирали предния мозък на самците на мишки преди и след като те се сдобили с потомство. Оказва се, че за антисоциалното поведение на мъжките са отговорни малки области в предния мозък, наречени cMPOA и BSTrh.
В експеримента учените са успели да установят с 95-97% точност отношението на самеца към малките в миналото, само наблюдавайки степента на активност на определени белтъци и гени в невроните.
Експерименти показали, че именно тяхното въздействие кара животното както да атакува потомството си, така и да се грижат за чуждите малки. Или с други думи – това е генетично заложено в тях.
