Нов вид птици е заселил островите Галапагос в Тихия океан, показва проучване, продължило няколко десетилетия. Експертите, провели изследването, установили, че става въпрос не за неоткрит до момента животински вид, а за такъв, който е възникнал наскоро.
Установено е, че пернатите са възникнали в рамките на само две поколения, като преди това не са съществували. Става въпрос за вариация на добре познатите в научните среди галапагоски чинки, станали основа за написването на основополагащия труд на Дарвин Възникване на видовете.
От 1973 г. насам без прекъсване семейство Питър и Розмари Грант, британски еволюционни биолози от Принстън, следели развитието на популациите земни чинки на малкия вулканичен остров Дафне. Те доказали нагледно истинността на теорията на Дарвин с едно изключение – еволюцията не е бавен процес, а бърз, който може да се осъществи само за няколко десетки години.
Семейството учени станали свидетели на истинска микроеволюция само в рамките на 30 години. През 1977 година островите Галапагос са обхванати от невиждана суша. Около 85% от живеещите там чинки измират. Оцеляват само тези, които имат по-големи и здрави клюнове от останалите, защото съумяват да разчупят последните останали твърди костилки и семена. Потомството на тези малцина оцелели съответно има по-големи клюнове отколкото преди.
В периода 1982 - 1983 г. вследствие на течението Ел Ниньо климатът на Галапагос се изменя драстично, като валежите продължават цели 8 месеца почти без прекъсване. За видовете на сушата това е период на изобилие и разцвет.
От пренаселените съседни острови на Дафне долитат няколко големи земни чинки. Съумявайки да отгледат до 8 поколения на година, пришълците много бързо завземат острова и започват да изместват местните по-дребни средни земни чинки в борбата за по-трудните за трошене, но по-хранителни едри ядки и семена.
В периода 2003 - 2004 г. на Галапагос отново настъпва голяма суша и за средните земни чинки това е поредното изпитание на живот и смърт. И двата вида страдат от сушата, но този път по-дребният вид не може да мери сили с доминиращия по-едър в борбата за оскъдната по-добра храна.
В резултат на това средните земни чинки със сравнително по-големи клюнове започват да измират в по-голяма степен от своите събратя със сравнително по-малки клюнове. Така в крайна сметка новото поколение средни земни чинки на Дафне еволюира за пореден път пред очите на изследователите, този път към по-малък клюн за хранене с малките семена, подминавани от голямата земна чинка.
Наскоро завърнала се научна експедиция от островите, този път организирана от университета в Успала, Швеция, установи, че двата вида са се кръстосали, което е довело до появата на още един напълно нов вид, по-издръжлив срещу капризите на природата.
