В глобален мащаб се забелязва, как по-големите видове животни надживяват с много години по-малките. Така например котките живеят повече от мишките, вълкът – повече от котката и т.н. Синият кит е най-голям и живее повече от всички останали. Това се свързва с начина, по който различните видове използват енергията си. В рамките на един вид обаче зависимостта е обратната.
Според учените, по-големите животни от един вид живеят по-малко от малките от същия. Зависимостта е забелязана при редица животни, като коне, котки, мишки, кучета, дори при човека.
Зависимостта е наблюдавана при кучетата. При тях малките породи живеят средно между 12 и 14 години, по-големите 8 – 10, а т. нар. гиганти – между 5 и 8. Причина за това може да се открие в начина, по който видовете се селектират от човека, и с начина, по който растат.
Така например от раждането до първия си рожден ден немският дог увеличава теглото си стократно. За същия период от време вълкът нараства до 60 пъти, пуделът – 20 пъти, а човекът – едва три.
Проведените изследвания сочат, че през последните няколко десетилетия това ускорено нарастване е свързано със засилена активност на свободните радикали.
При наскоро проведено изследване са наблюдавани 74 породи и над 50 000 животни. Според получените данни големите кучета остаряват по-бързо. Освен това те са и по-предразположени към болести на растежа, стомашно-чревни и туморни костно-мускулни заболявания. Всяко едно от състоянията е свързано с ускорения растеж.
Според мнозина подобно следствие е резултат от селекцията, която човекът предприема с цел увеличаване на големината за кратко време. За сравнение, естествената еволюция постига подобен подбор за хилядолетия. Човешката обаче нарушава ред природни закони и в резултат – намалява живота на животното.
Друга закономерност, която учените отбелязват е, че най-големите дълголетници обитават морското и речно дъно. Едни от най-дълго живеещите видове изобщо са речна перлена мида, брокатеният шаран, морските тръбни червеи, червеният морски таралеж и други.
