Сред насекомите - домашни вредители, щипалките сякаш стоят извън обсега на вниманието на хората, погълнато изцяло от хлебарките, но и ухолазките, както се наричат още тези вредни насекоми, заслужават внимание. Те нанасят вреди както на градината, така и на пчелините, а присъствието им в домашните килери с храна е също толкова отблъскващо, колкото и на хлебарките.
Как да разпознаем щипалките и какво трябва да знаем за тях.
Forficula auricularia е научното название на насекомото ухолазка или щипалка. Разпространеното название ухолазка идва от народното вярване, че насекомото влиза в ухото на човека, докато спи, но данни за такова поведение няма.
Щипалка идва пък от белега, който оставя насекомото след съприкосновение с човек.
Местообитания на щипалката
Европейските ухолазки са местни в Европа, Източна Азия и Северна Африка. Днес те могат да бъдат намерени на всички континенти с изключение на Антарктида. Техният географски обхват продължава да се разширява и те са открити на остров в Тихия океан, на остров Гуадалупе.
Европейските ухолазки са сухоземни организми, които живеят предимно в умерен климат. Те се намират в много широк географски диапазон и на надморска височина до 2824 метра. През деня предпочитат места, които са тъмни и влажни, за да се скрият от хищници. Техните местообитания включват гори, земеделски и крайградски райони. По време на сезона на чифтосване женските предпочитат местообитание, отличаващо се с богати почви, като място за ровене и отлагане на яйцата.
Как изглеждат щипалките?
Европейските ухолазки са кафеникавочервени на цвят и имат удължени тела с дължина от 12 до 15 милиметра. Те са оборудвани с 3 чифта крака, които са жълти до кафяви на цвят. Европейските щипалки са добре известни с комплекта щипки, известни като церки, които стърчат от корема и се използват за защита и в ритуали на чифтосване.
Те показват полов диморфизъм, като тези на мъжките са по-дълги и по-извити от тези на женските, а този орган може да варира и между мъжете. Мъжките с по-къси и силно извити щипци се наричат брахилабични, докато мъжките с дълги, по-прави щипци се наричат макролабични. Европейските ухолазки имат две антени с дължина от 14 до 15 сегмента, които съдържат много важни сетивни органи, както и напълно развит набор от крила.
Размножаване на щипалките
Женските щипалки снасят оплодени яйца в дупка, изкопана в почвата. След около 70 дни от яйцата се излюпват нимфи от първа възраст, които остават в дупката, тъй като майката осигурява защита и храна. Когато малките станат нимфи от втора възраст, те излизат над земята и намират собствена храна. През деня обаче те се връщат в дупката си. Нимфите от трета и четвърта възраст живеят над земята, където се развиват във възрастни.
Нимфите са подобни на възрастните на външен вид, но са по-светли на цвят, с по-малки крила и антени. Тъй като нимфите напредват от една възраст към друга, те започват да потъмняват на цвят, крилата растат и антените получават повече сегменти. Между всеки етап на развитие младите линеят, като губят външната си кутикула. Пътят до нимфата е дълъг и започва с чифтосване.
Ритуалите за чифтосване на европейските ухолазки обикновено се провеждат през септември, след което чифтосващите се двойки могат да бъдат намерени под земята в дупка през зимата. Ритуалите за ухажване играят голяма роля в процеса на чифтосване.
Ако женската приеме ухажвания мъжки, той извива корема си в позиция за чифтосване и се прикрепя към женската. По време на чифтосване женските се движат и се хранят с мъжкия, прикрепен към корема. Оплождането на яйцата става вътре в женската. Понякога по време на чифтосване идва друг мъжки и използва щипките си, за да се пребори с чифтосващия се мъжки и да заеме мястото му с женската. Мъжките и женските имат няколко партньора.
Европейските щипалки обикновено се размножават веднъж годишно - от септември до януари. Някои женски всъщност се размножават два пъти през този период от време. Яйцата се оплождат вътрешно в женската и в края на зимата или началото на пролетта женските снасят от 30 до 55 яйца. Малките стават независими два месеца след излюпването и вече не се нуждаят от родителски грижи. Европейските ухолазки достигат полова зрялост на 3 месеца и са способни да се размножават през следващия размножителен сезон.
Женските европейски ухолазки спят зимен сън на около 5 до 8 милиметра под земята с яйцата си, като ги пазят и пазят чисти от гъбички и други патогени, използващи устата им. Мъжките обикновено се прогонват от дупката в края на зимата или началото на пролетта и женската продължава да снася оплодените си яйца. След като ларвите се излюпят за около 70 дни, майките осигуряват на малките си храната и защитата.
Поведение на щипалките
Европейските щипалки са нощни. Те се крият през деня на тъмни влажни места, като например под камъни, саксийни растения, купчини дърва, в плодове, цветя и други подобни места. През нощта се появяват, за да ловуват или да търсят храна. Те са слаби летци и затова се придвижват предимно чрез пълзене и човешки транспорт.
Европейските ухолазки могат да се считат както за самотни, така и за колониални. Женските живеят сами по време на брачния сезон, но през останалите месеци от годината са склонни да се събират в много големи групи.
Хранене на щипалките
Известно е, че Forficula auricularia причинява значителни щети на култури, цветя и овощни градини, когато е на високо ниво на популация. Някои от търговски ценните зеленчуци, с които се храни, включват зеле, карфиол, манголд, целина, маруля, картофи, цвекло и краставици. Ухолазките лесно консумират царевична коприна и могат да повредят реколтата.
Сред овошките е установено, че вредят върху ябълковите и крушовите градини. Те повреждат младите сливови и прасковени дървета в началото на пролетта, когато другата храна е оскъдна, като поглъщат цветовете и листата през нощта.
Не е необичайно да си видят вклинени сред листенца от пресни карамфили, рози, гергини и цинии.
Тези насекоми проникват и в кошерите и се крият под пукнатините и под капака. Те извличат от меда и прашеца, защото успяват да отворят капачетата на килийките, а освен това нападат слабите пчели и пилото. Пренасят и болести по пчелите.
Борба с щипалките
Борбата с щипалките е важна за поддържане както на дома, така и на градината и пчелните кошери.
Килерите с храна е нужно редовно да се почистват, за да се унищожат евентуално пренесени вредители.
Около кошера не бива да има висока трева, за да не могат да достигат до капака и да проникват вътре.
Отоплителните материали в градината е нужно да се държат сухи и да се почистват чрез репеленти, както се прави с мравките.
Големи популации от щипалки се унищожават от фирмите за дератизация и защита от вредители.
