Всеки, който отглежда куче у дома като домашен питомец, е добре запознат с желанието на четириногия приятел на човека да споделя с него не само времето, леглото, но и храната му. Хората не рядко се изкушават да хранят кучетата си с това, което е поднесено на тяхната трапеза, макар че всеки стопанин знае, че кучето трябва да им друга диета.
И ако това човек да раздели някои части от храната си със своя мълчалив другар, не е фатално, но има и човешки храни опасни за кучето.
Една от тези храни е лукът, както и чесънът. Не давайте лук и чесън на кучето! Всъщност важи за всички растения, принадлежащи на семейство Allium. Това са още дивият лук, празът, червеният лук.
Причини семейството на лука да бъде вредно за кучето
Лукът съдържа специфичен химикал, чието име е N- пропил дисулфид. Това вещество е силно токсично за кучето. То има способност да се прикрепя към червените кръвни клетки и предизвиква окислително увреждане на тялото на кучето.
Молекулата на химикала заблуждава имунната система на кучето да атакува собствените си червени кръвни клетки, сякаш са чуждо тяло и предизвиква състояние с медицинско название хемолиза. Тя пък води до анемия и до смърт, ако не бъде лекувана.
Ако кучето погълне голямо количество от някой вид лук, симптомите ще се проявят веднага. При малка доза, това ще стане след няколко дни. Добре е информацията за симптомите да бъде известна на хората, за да познаят по-лесно състояние и да реагират. Това са бледите венци на животното, безцветната или тъмна урина, повръщането, промените в дишането и сърдечната честота, некоординираните движения. Затова кучето не трябва да яде лук и то в никоя негова форма-пресен, сварен, пържен, защото всички са токсични за домашния любимец.
Какво да правим, ако кучето е яло лук?
Дори малките количества лук, изядени от кучето, налагат търсене на лекарска помощ. Ще се наложи предизвикване на повръщане или промивка на стомаха на кучето. На този проблем трябва да се погледне много сериозно, защото е застрашен животът на кучето. Спешната ветеринарна помощ също е опция при невъзможност за връзка с ветеринарния лекар, който се грижи за животното.
Вижте още:
