Въпреки разнообразния вече опит на много стопани в едновременното отглеждане на различни животински видове в едно семейство, продължава да битува разбирането, че е рядко куче и котка успяват да съжителстват в мир и разбирателство в една и съща жизнена среда.
В това твърдение има известна логика. Някои лаещи четириноги, като например работните породи, са били отглеждани специално за охрана или лов. В резултат на това те инстинктивно защитават членовете на семейството от натрапници, а в това описание се включват и мъркащите питомци с остри зъби и нокти.
За голяма част от животинските породи принадлежността към глутницата стои на първо място. Това създава чувство на приятелство у тях към други животни, в това число котки, които се явяват част от новата им глутница - семейството, което ги отглежда и всички членове в него.
Друга характерна особеност е, че малките кучета са много добър пример за съвместно съществуване, тъй като те обикновено са по-съсредоточени и се стремят по-силно да привлекат вниманието на собственика си, отколкото да забележат какво прави другият домашен любимец.
Създаването на спокойна и хармонична семейна среда за кучето и котката в един дом зависи в изключителна степен от индивидуалните характеристики на животните, както и от това в какъв етап от живота си са събрани да живеят заедно. Както при хората, така и при животните, които растат заедно, взаимното опознаване от най-ранна възраст създава здрава приятелска връзка между тях.
Има някои породи четириноги, за които се знае, че се разбират по-добре с мъркащите пухчовци.
От разнообразната палитра от кучешки породи има едно симпатично куче, което ще се свърже с всеки член на семейството - това е мопсът. Това е кротко, щастливо и малко мързеливо, куче, но пък е идеалният съквартирант за вече налична котка.
Поради спокойния си характер е малко вероятно мопсът да възприема котката като плячка или да я преследва из жилището. Освен това мопсът са изключително социално кученце, така че приятелските отношения с котката са съвсем естествено продължение на тяхното познанство.
Агресията при мопсовете е нещо малко вероятно, защото ленивият темперамент на породата не е съпоставим със сериозни занимания с друго същество. Мопсът е флегматичен и кротък и не би започнал конфликт, ако не е сериозно предизвикан.
По-скоро той предпочита да придремва на любимото си място и да не забелязва котката, нито да ревнува от нея. Ако пухкавата писана обича също да си отспива в нейните покои, мирното съвместно съществуване е гарантирано.
