Наскоро в Колубия бе открит първият в света оцелот албинос. Животното, намерено още като съвсем малко, първоначално било объркано с бяло коте. След генетично изследване обаче, Колумбийските учени потвърждават, че е открит първият в света оцелот албинос.
В действителност тестовете потвърждават, че това е местен вид оцелот, който се среща в цяла Америка. Животното, което се оказва женско, сега живее защитено в консервационния парк на Меделин. Нейните гледачи вече знаят, че тя е една от дивите котки в Колумбия, като ягуара, пумата, маргая и ягуарунди. Тя е здрав възрастен екземпляр, но е трябвало да бъде подложена на многобройни лечения поради множеството заболявания, от които страда.
Според биоложката Каталина Диас Васко, присъствието на оцелот албинос може да означава, че има високи нива на кръвосмешение в популацията, където живее животното, и това би породило опасения, че видът може да изчезне на местно ниво.
На какво се дължи невъзможността оцелотът албинос да живее в естествената си среда според учените?
Животното е достигнало тегло, подходящо за неговия вид и възраст, но е сляпо, макар да не можете да разберете това, като го погледнете. То проявява обичайната за вида си пъргавина с лекота, когато е изправено пред пълен със слама хартиен пакет, който виси на въже. Видеозаписите от парка Меделин показват как то се надига и удря пакета многократно, за да го унищожи: вътре има парче месо, стимул да упражнява ловните си инстинкти. Но слепотата може да се окаже проблем природата. В допълнение може да се изтъкне факта, че животното не може да се слее със средата, в която естествено живее, заради бялата си козина, което означава, че би било лесна плячка в гората и също не би могло да се маскира, за да лови птици или влечуги, от които се нуждае, за да оцелее. Това всъщност го води в парка преди година, почти мъртво.
Биологът от Колумбия, Ана Кристина Фернандес, предполага, че откритият оцелот албинос всъщност може да не е първият. Други оцелоти албиноси може вече да са се раждали и преди, но да не са оцелели поради враждебната среда и по тази причина да не са известни на учените.
