Всеки собственик на котка е загрижен за благополучието на своя питомец и това обхваща и размисли за емоционалното и мисловно състояние на мъркащия домашен любимец.
Какво ли се върти в главата на котката, докато седи и наблюдава нещо, или докато гледа с полузатворени очи? За какво мислят котките?
Отговорът на тези въпроси е труден, защото котешкото войнство не е способно на интроспективно или абстрактно мислене. Колкото и странно да изглежда на хората, котките не мислят за себе си, емоциите си или бъдещето. В техния мозък липсват определени зони като таза на Вернике. Затова те не са способни да се учат или да мислят на някакъв език.
На какво са способни тогава?
Насоките и знанията на експертите по поведение на котките дават отговори на въпросите, които вълнуват стопаните на котаците. Само докато седи, котката е способна да мисли за миналите си преживявания, като си ги спомня и да разсъждава върху тези събития, променяйки своето поведение. Това действие при тях не е съзнателно, то е напълно неволеви процес.
Освен това обхватът на това, за което мислят котките, е твърде ограничен. Те са зависими само от спомените си. Ако са щастливи, не изискват повече.
За да се разбере дали писаната мисли за нещо, трябва да се види дали се е фокусирала върху някакъв предмет. Обектът на наблюдението също провокира размисли у нея. Ако обаче следи нещо, което се движи, най-често пухкавата топчица не мисли, а следи предмета, водена от ловните си инстинкти.
Ако гледа право към стопанина, това е знак за комуникация, равносилен на мяукането. Трябва обаче да бъде ясно, че котките не мислят като хората. Те не умеят да анализират. Мислите им са свързани само с нещата, които ги заобикалят.
Ако на домашния мъркащ питомец бъде поднесена нова котешка играчка, обикновено реагира. Тогава включва работната си памет, за да разучи новия обект. Не съзнателно се опитва да съпостави новото си притежание с минали събития, за да определи дали е безопасна за нея. В зависимост от предишния си опит ще се държи различно.
Котките не могат да мислят нито на някакъв котешки език, нито за бъдещето. Личността им се определя от преживяванията им като коте. Ако то получи травма по-късно ще се страхува и ще избягва ситуации, напомнящи му на травмата. Това избягване е само инстинкт за самосъхранение.
Интересен е въпросът какво мислят котките една за друга. Всъщност не мислят нищо. Ако се харесат, те споделят аромата си, като се трият една в друга. Има склонност да се грижат за себеподобни, ближейки се и като си играят.
След като не могат да мислят с думи, как тогава мислят нашите пухчовци?
Те мислят с образи. Обработват информацията на тази база и това ги освобождава от нуждата да използват думите. Осмислят го със сетивата си, подобно на новородените.
За радост на повечето стопанки, трябва да се каже, че котките ги възприемат като свои майки. Котките вярват, че хората са котки като тях.
Мисловният процес на котката е прост и е свързан със спомени за минали преживявания, които връщат усещанията от това време. Това определя и реакциите им.
