Да се спре изборът за домашен любимец върху австралийската овчарка е лично решение на всеки, защото тази порода не е подходяща за възрастни хора или такива със спокоен и застоял начин на живот. Това активно и енергично куче се нуждае от много движение, игри и кучешки тренировки, за да изразходва огромното количество енергия, която генерира непрекъснато.
Смята се, че поради своята енергичност породата е здрава и устойчива на заболявания. Това разбиране е условно, тъй като поради някои особености животното е податливо на инфекциозни заболявания.
Австралийската овчарка има дълга и много гъста козина. Тя е идеално условие за прием и задържане на паразити. Бълхите и кърлежите са сред най-честите гости в козината на австралиеца. Някои австралийски овчарки са алергични към ухапвания от насекоми. Когато животното усеща сърбежи от присъствието на бълхи, то може да хапе козината си и да погълне някоя от тях. Така пък се развиват червеи в червата на животното.
Кърлежите са друга често срещана опасност за здравето на австралийската овчарка. Те са носители на много опасни заболявания, каквато е бабезиозата. Периодът от април до октомври е най-опасен за домашния питомец по отношение на кърлежите.
По-опасни, защото не се влияят от поведението на австралийската овчарка и човека, са наследствените заболявания.
Австралийската овчарка боледува от очни дефекти. Прогресивната атрофия на ретината, аномалиите в окото - АОС, колобома на ириса и други са типа кучешки очни болести, от които най-често страдат австралийските овчарки.
Активната природа на тези овчарки ги прави склонни към мускулни и костни проблеми, най-често се наблюдават кучешка дисплазия на тазобедрената и на лакътната става. Важно е да се наблюдава кучето в моменти на активност, за да се уловят признаците на болка или дискомфорт, докато тренира.
Други здравословни проблеми при австралийската овчарка включват хипотиреоидизъм, алергии и кучешка епилепсия. Болестта на Вилебранд също е възможност, но по-рядко срещана, в сравнение с други породи. Незначителна е опасността от дистихиаза, лумбосакрален синдром, а прогресивната атрофия на ретината се среща често, но при стари кучета.
Една аномалия на козината, която я прави много красива на вид, всъщност е много коварна генетична мутация, предизвикваща глухота у кучето и много очни проблеми. Става въпрос за модела на Мерле, за което трябва да се внимава при избора на кученце.
При добро отглеждане австралийската овчарка достига средна продължителност на живота от 15 години.
