Ако трябва да отбележим едно впечатляващо качество на котките, повечето хора ще се спрат на това, че обичат да се гушкат. Това важи за всички мъркащи пухчовци, но при някои породи това качество е в повече. Една от тях е шартрьо.
При среща с тази порода котки повечето хора ще ги сбъркат с руската синя или с британската късокосместа. Това обаче е една френска красавица, за която може би нямаше вече да знаем нищо, защото по време на ІІ световна война хората в нейната родина спрели да я размножават. За щастие породата е спасена от любители, които я кръстосвали с персийки и други породи. Затова днес някои котки шартрьо са по-пухкави от други, а всички са в челото на класацията за котета, които обичат да се гушкат.
Елегантните, чаровни, дружелюбни и отзивчиви очарования с френски произход са се запазили и днес и украсяват котешкото царство, пръскайки финото си синьо очарование.
Произход и история на породата шартрьо
Всяка френска котка с родословие има първа буква от името, кодираща годината на нейното раждане. Шартрьо не прави изключение. Всички котки от тази порода имат официално име, започващо с една и съща буква. Кодовите букви вървят по ред от азбуката, като се пропускат K, Q, W, X, Y и Z. Може да се даде следния пример - котка шартрьо, родена 2021 година, ще има официално име, започващо с буквата S.
Тази аристократична котка се споменава официално за първи път през 1558 година от Йоахим дьо Бюле в стихотворение със заглавие Смъртта на малко коте. По-късно, през 1747 година котките шартрьо отново са намерили изява в картина на Жан-Батист Пероно, нарисувал Магдалин Пинселу де ла Гранж с нейния домашен любимец от тази порода.
Останалото са легенди, които нямат историческо доказателство, но заслужават внимание. Смята се, че котките шартрьо произлизат от писани, донесени във Франция от картузиански монаси, за да бъдат отглеждани в манастира на ордена със същото име в планините Шартрез, северно от Гренобъл.
През 1972 година след преглед на архивите от манастира отричат да се съхраняват каквито и да е записи за използвани от монасите котки, дори наподобяващи шартрьо.
Друга легенда разказва, че предците на тази котка са диви планински котки от днешна Сирия, донесени във Франция от завърнали се кръстоносци през ХІІІ век, много от които са влезли в ордена на картузите. Затова котката носи и името картуз.
Първото научно споменаване на шартрьо е от френския натуралист Буфон през ХVІІІ век. Котките от породата силно намаляват през І световна война, диви популации не са наблюдавани и след ІІ световна война. Усилията на развъдчиците я опазват от изчезване.
През 1971 година в САЩ пристигат първите котки от тази порода и само 16 години по-късно котките шартрьо са издигнати до шампионски статус там от Асоциацията на любителите на котки.
Известни личности, собственици на тези красавици, са: френската писателка Колет, президента Шарл дьо Гол, писателят Бодлер.
Описание на шартрьо
Тази рядка френска порода котки се характеризира с мускулесто тяло и относително къси крайници, с фини кости. Това способства за бързите рефлекси на животното.
Тялото е със средна дължина, но масивно и едро. Гърдите им са широки, а краката мускулести, но представата за фини къси крайници при породата идва само в сравнение с тялото.
Главата на шартрьо е кръгла, вдава се под брадата, а бузите изглеждат дебели, муцуната е заострена. Късият и широк нос засилва представата за добре закръглено лице.
Ушите са поставени високо на главата на животното. Лапите на котката са кръгли и меки, но силни.
Най-голяма известност шартрьо печелят с късата си сребристо-сива до синя двойна козина, която и водоустойчива. Тя е мека, блестяща и пухкава. Косъмът е с леко дебела текстура и наподобява овчата кожа. В ранна възраст окраската може да бъде на петна, но в зряла възраст те вече са изчезнали.
Очите са с оранжев или меден оттенък, макар че малките котета се раждат със сини очи. С възрастта те се променят до характерния за породата цвят.
Котките шартрьо са известни със своята характерна физиономия, напомняща усмивка. Тя е поради структурата на главата и заострената муцунка, което ги прави да изглеждат усмихнати.
Мъжките достигат до 6-7 килограма тегло, а женските до 4-5 килограма.
Характер и поведение на шартрьо
Котките шартрьо са тихи и спокойни. Рядко издават звуци, а някои са напълно неми. Те са изключително наблюдателни и интелигентни животни. Някои се научават да боравят с бутоните за включване и изключване на радиото, могат да отварят и затварят врати. Някои екземпляри могат да се научат да взимат малки предмети, подобно на куче, тъй като са игриви и в зрялата си възраст.
Шартрьо са много толерантни и добри с децата и другите домашни питомци. Те не са агресивни, много са привързани към стопаните и обичат да пътешестват. Склонни са да си изберат един човек от домакинството и да го следват навсякъде, макар че проявяват любвеобилност към всички в дома, където ги отглеждат. Много хора ги предпочитат заради спокойният им нрав и тихото присъствие.
Въпреки впечатлението, което създават, тези котки са отлични ловци и това е първоначалното им използване от хората.
Необходими грижи за шартрьо
Грижите за тази порода са съвсем минимални. Тъй като има гъста, но къса и копринено мека козина, тя не се нуждае практически от ресане. Само в периода на линеене напролет трябва да се сресва 2-3 пъти в седмицата, за да падат мъртвите косми.
Очите и ушите на котето се почистват периодично с влажен тампон, а къпането не е честа необходимост, защото животното поддържа много добре хигиената си.
Хранене на шартрьо
Котката от порода шартрьо се нуждае от балансирана диета, както всички мъркащи домашни любимци. За да бъде здрава и с блестяща козина, е добре да бъде хранена с готови храни от премиум клас, или с домашно приготвени ястия с продукти, подходящи за котки и обогатени с необходимите витамини и минерали.
Човешката храна не е подходяща за шартрьо. За да бъде похвалена и окуражена, котката може да получава като стимул котешки лакомства.
Обучение на шартрьо
Котките от породата шартрьо са много интелигентни и могат да бъдат обучени да носят предмети в уста. Най-добре това обучение да се прави под формата на игра, за да бъде сполучливо. Може да се обучава и възрастна котка заради игривия им характер през целия им живот. След успешно изпълнена задача Шартрьо е добре да бъде възнаградена с лакомство.
Здравословни проблеми при породата шартрьо
Това е здрава порода, без особени заболявания, характерни само за нея. Като всички котки шартрьо може да страда от някои наследствени болести, характерни за вида изобщо. Това са:
- Медиална луксация на коляното - може да бъде симптоматична, но и да се появи като вроден проблем;
- Други мускулно-ставни проблеми;
- Предразположена е към така наречените старчески болести, които се появяват при възрастни котки.
Тези котки са сред породите с най-силен имунитет и живеят до 15-16 години.
Интересни факти за шартрьо
Талисман на най-големия джаз фестивал в света, който се провежда в Монреал е син шартрьо.
Френската писателка Колет е направила своята котка шартрьо герой на една от книгите си.
