Зимата е сезонът, през който работата на пчелите е сведена до минимум. Те не произвеждат мед, не отглеждат нови пчели работнички, а търтеите вече са изхвърлени от кошера. През зимата пчелите се хранят с готов мед, събран от тях през пролетно-летния сезон.
Работата на пчеларя през зимата не бива да се смята за приключена със зазимяването на кошерите. Неговото задължение продължава с необходимостта да осигури пълно спокойствие в пчелина, за да може пчелните семейства за презимуват благополучно. Вниманието трябва да бъде изострено, за да се окаже и спешна помощ при нужда.
Ако пчелите често се безпокоят чрез удари по кошера от хора или мишки и други животни, те ще започнат да консумират повече мед, а това може да доведе до диария. Тогава част от пчелите падат на дъното на кошера и загиват. Затова пчелина трябва да се обезопаси срещу диви животни или вредители. Ако има дървета наблизо, клоните им трябва да бъдат подрязани, за да не чукат по кошера във ветровит ден.
Необходимо е обаче пчелите да имат постоянен приток на чист въздух. Той влиза през входовете и те трябва да се почистват от умрели пчели и от натрупан сняг, ако зимата е по-снежна. Самият сняг, покриващ кошера не е необходимо да се премахва, защото той стои плътно и не създава дискомфорт на пчелите вътре. Снегът върху кошера пази пчелите от простуди.
При хубаво време пчеларят трябва да посещава кошерите с пчели през зимата, за да разбере как се чувстват пчелите вътре. Прослушването става с каучукова тръбичка, която се поставя внимателно във входа на кошера и се слуша звука на пчелите. Тихият равномерен шум показва, че семейството зимува спокойно. Слабият шум като от падащи листа говори, че пчелите са останали без храна и трябва да им се помогне, като се захранят.
Ако издават неравномерен тъжен звук, пчелата майка е умряла и те са без царица. Тревожните шумове подсказват, че има мишка при пчелното семейство или медът е некачествен за храна. Стопанинът трябва да вземе мерки и в тези 2 случая. Кошерите обаче трябва да се отварят само в тихо слънчево време.
През първата половина на зимата, докато още няма пило, температурата в гнездото на пчелите е около 25 градуса. При наличието на пило тя се повишава до 34-35 градуса, а това върви с увеличаване на консумацията на храна. Пчеларят трябва да знае с колко храна разполага всяко пчелно семейство, за да прецени дали ще му стигне до края на зимата.
През зимата не се ползват течни храни за пчелите. При нужда обаче може да им се сложи тесто от мед и захар или захарно-белтъчна смес. Това трябва да стане в подходящ топъл ден. Зимно подхранване не се прави, ако случаят не е изключително належащ.
Пчеларят трябва да следи дали пчелите облитат кошера. Ако пчелите не излизат и при леко почукване по кошера не се чува никакъв звук, означава, че пчелното семейство е загинало.
Ако има съмнение за заразна болест по пчелите, трябва да се вземат умрели пчели и да се изпратят до най-близката станция за изследване. Трябва да се извърши и спешна дезинфекция на инвентара, с който пчеларят работи. Добрата лична хигиена на човека също е много важна, за да не се разпространи заразата сред останалите семейства.
