Представата за крокодил е за мощно и опасно влечуго със стоманени челюсти, което изскача от водата и без колебание напада жертвите си, включително човека, и ги поглъща след като ги завлече на дъното.
Има обаче и вид крокодил, който наистина може да изненада с характеристиките си, напълно неочаквани за този хищник. Става въпрос за индийския гавиал.
Този крокодил се счита за добродушен и никога не напада хората. Хищникът ще предпочете да се скрие при среща с човек, защото е плах и непохватен, нищо че има страховити челюсти и остри като бръснач зъби.
Индийският гавиал е полезен жител на водоемите, защото пречиства водите на реката от гниещи останки от мъртви тела.
Правителството на Индия, където живее най-добрият крокодил в света, е загрижено за опазването на този полезен вид и е взело мерки, което дава надежда, че популацията на гавиалите може да се увеличи дори десетократно.
Ето какво още може да се научи за този добродушен жител на великите индийски реки, почитан в родината си като божество.
Класификация на индийския гавиал
Научното име на индийския гавиал е Gavialis gangeticus и е единствен член на семейство Гавиалови - Gavialidae. Това влечуго е известно още като гхариал или крокодил, който яде риба.
Най-напред през 1789 година Йохан Гмелин предлага научно име Lacerta gangetica, следвайки Карл Линей, който смятал, че Lacerta може да включи други крокодили и различни гущери, известни по това време.
Гхариалът е поставен в рода Крокодили от следващите натуралисти.
Родовото име - Gavialis е предложено от Николай Майкъл Опел през 1811 година за крокодили с цилиндрична форма на гърба. Той поставя този род в семейството Crocodilini.
Фамилията Gavialidae. е предложена от Артур Адамс през 1854 година като Gavialis е единствен род в него.
Gavialis gangeticus е научното наименование използвано от Алберт Гюнтер през 1854 година и по-късно тези названия и таксономията се запазват.
История на индийския гавиал
Когато става въпрос за гхариалът трябва да се има предвид, че говорим за древно влечуго. Еволюцията му и връзките му с други крокодили са обект на противоречия.
Някои автори предполагат, че индийският гавиал е еволюирал по-рано от другите крокодили заради отчетливата му форма и зъбите, които показват по-напреднало ниво на специализация.
Други предполагат, че се развива много по-късно от други крокодили поради ниските нива на протеин в кръвта. Тъй като споделя тези характеристики с фалшивия гхариал се предполага, че образуват сестринска група. ДНК изследванията показват, че те наистина са сестрински таксони.
Смята се, че гавиалите са се отклонили от крокодилите в късната креда. Родът Gavialis вероятно произхожда от района на Индия и Пакистан от ранния миоцен. През кватернера Gavialis се разпръсват до остров Ява, където са датирани през ранния плейстоцен. Останки са открити и в Тайланд, което говори, че разпръсване наистина е станало чрез речните системи.
Разпространение и местообитания на индийския гавиал
Gavialis gangeticus се среща в северната част на Индийския субконтинент. Исторически обитава 4 речни системи: Инд в Пакистан, Ганг в Индия и Непал, Маханади в Индия и Брахмапутра в Индия, Бангладеш и Бутан. Има предположения, че възникването му е в Бирма, но после е изчезнал, както и от други места.
Индийските гавиали живеят в бистри сладководни реки и бързотечащи води. Те се събират в речни завои и други участъци от реки, където водата е дълбока и течението е по-слабо.
Тъй като не са приспособени за движение по сушата, те обикновено напускат водата само за да гнездят. Предпочитат пясъчните басейни в средата на реките за тези дейности. Малките търсят тихи води или по-малки потоци.
Как изглежда гавиалът?
Индийският гавиал е един от най-големите крокодили в света. Мъжките стигат на дължина до 5-6 метра, а женските са по-малки, до 4 метра.
Муцуната им е дълга и стройна, пригодена за улов на риба. Формата на муцуната се променя през целия им живот, като става по-дълга и по-тънка с напредване на възрастта.
В челюстите си имат между 106 и 110 остри като бръснач зъби. Мъжките имат луковичен израстък в края на муцуната, наречен гхара. Той действа по време на ухажване като визуален стимул за женските и подпомага образуването на мехурчета по време на чифтосване. Той позволява на мъжките да издават силен бръмчащ звук.
Краката им са широко разположени и затова на сушата не се движат добре. Мускулите на краката им не са достатъчно силни, за да ги повдигнат от земята, но могат да се избутват, като се плъзгат по корем.
Възрастните са тъмнокафяви до зеленикаво-кафяви отгоре и жълтеникави до бели отдолу на корема. Младите гавиали имат тъмни ленти по тялото и опашката, които избледняват като станат възрастни.
Размножаване на индийски гавиал
Системата на чифтосване при индийския гавиал наподобява тази на другите крокодили. Сезонът настъпва за около 2 месеца всяка година. Той варира регионално, но обикновено е между ноември и февруари по време на сухия сезон.
Гнезденето е от март до май. Женските намират стръмен пясъчен бряг, където копаят гнездо. Може да изкопаят редица дупки, докато намерят подходящо място. Дупките са дълбоки половин метър и са на 3 до 5 метра от водата.
Женската снася от 28 до 60 яйца през нощта, но борят им може да стигне и 100 при по-големи индивиди.
Инкубационният период е от 60 до 80 дни. Женските посещават гнездото и пазят яйцата през нощта, но остават във водата. По време на инкубацията женските стоят до гнездото и подпомагат излюпването. Малките са до 18 сантиметра. Майката обаче не пренася малките до водата, защото нейните челюсти не са пригодени за това.
Сексуалната зрялост при женската настъпва при 3 метра дължина и възраст около 8 години, а при мъжкия при 4 метра дължина и 15 години възраст. През това време мъжките отглеждат гхара на муцуната си.
Гавиалът живее до около 29 години, такава възраст е отбелязана като рекорд. Рибарите, които живеят в близост до тях, вярват, че могат да доживеят до 100 години, въпреки че такъв случай не е потвърден.
Хранене на индийски гавиал
Основната храна на индийския гавиал е рибата. Той я лови със странично движение на главата. Храни се също така с птици и дребни бозайници. Тъй като са санитарите на реките, те ядат и мърша, прочиствайки реките от гниещи остатъци. Ядат и човешки трупове, тъй като в Индия хората имат обичай да погребват мъртвите си, спускайки ги в реката. За живите не са опасни, защото никога не нападат хората.
Още някои интересни факти за индийския гавиал
Индийските гавиали по време на почивка си отварят широко устата, за да разсеят излишната топлина. В много горещи дни изцяло потапят телата си като оставят само главите отвън под ъгъл от 20 до 30 градуса.
Индийските гавиали се размножават веднъж годишно, но това не е твърде успешно. Смъртността е прекалено висока и те са застрашен вид, включен в Червената книга.
Израстъкът на носа на мъжкия се счита за афродизиак.
В Индия събират яйцата им и ги отглеждат в крокодилски ферми, а после ги пускат в природата, за да опазят вида.
