Състоянието, което пречи на проникването на светлина в ретината на окото, нарушава зрението не само на хората, но и на кучетата. Те могат да страдат от катаракта, увеит, глаукома и други патологии на зрителния орган.
Съществуват множество причини, които могат да провокират пълната или частична загуба на зрението при кучето, включително и възрастовите изменения. Разбира се, че това не означава задължително, че възрастните кучета страдат от слепота. Подобна негативна динамика е строго индивидуална и зависи от множество фактори.
В следващите редове вижте някои възможни причини за слепота при кучето:
Това може да бъде провокирано от различни заболявания и патологии, като сред тях са:
- отлепване на ретината;
- придобита дегенерация на ретината на окото;
- увеит;
- оптичен неврит;
- катаракта;
- глаукома при кучето;
- увреждане на роговицата;
- възпаление на лигавицата на окото;
- повишено вътреочно налягане.
Симптоми на частичната или пълна загуба на зрението при кучето
Общият преглед на очите на кучето рядко ще може да помогне при определянето на точната причина за възникването на състоянието. Съществува все пак и обща симптоматика, която свидетелства за това, че зрението на кучето намалява. Ако кучето ви има проблеми със зрението, тогава то ще започне да се движи много предпазливо, защото ще се страхува да не се удари в някой предмет.
Това е един от първите тревожни симптоми за стопаните, че нещо не е наред. Също така при пълната или частична загуба на зрението на кучетата, те започват да навеждат главата си постоянно към земята. Не се изключва и появата на различни двигателни нарушения при кучето. С напредването на състоянието кучето започва да губи способността си да хваща предмети, като често тези изменения са свързани с възрастта. Въпреки това обаче, често причината за тях е някоя сериозна травма.
Диагностика на слепотата при кучето
Съществуват различни методи, като едни от най-използваните днес са:
Използването на ярка светлина е чест диагностичен метод, който позволява на медицинските специалисти да определят сляпо ли е кучето или не. Изследването е основано на възприемането и реакцията на зеница на окото към светлина. Ако тя не се намали, тогава кучето е сляпо. Ако обаче се намали донякъде, тогава все още има шанс питомеца ви да е запазил донякъде зрението си. Разбира се, че този тест не е много точен, затова не е достатъчен, за да се направи пълна диагностика.
Друг често използван начин за определянето на състоянието на зрението е разполагането на животното в стая с изключена светлина. Преди началото на теста е важно да се разместят мебелите, като трябва да се обръща внимание на движението на кучето по стаята, като например дали движенията са по-малко уверени, а траекторията по-размита. След това трябва да се пусне светлината и да се повтори този експеримент. Сляпото куче няма да промени поведението си.
Проверката на кучето на опасност е другият възможен тест. Ако в този случай липсва реакция и то дори не е мигнало, тогава това е признак на слепота.
Линията на препятствията е методика, която отново се използва често. С нея също така може да се определи състоянието на зрението, като преди това изпитание е важно да се определи дали препятствията са по силите на здравите животни.
Ето и някои други методи за диагностика на слепотата при кучето:
- офталмоскопия;
- вземане на проби за бактериология, цитология и микология;
- определение на назолакрималната проходимост;
- използването на ултразвук;
- измерване на ВОН (вътреочното налягане);
- гониоскопия и електроретинография.
Някои от методите могат да бъдат използвани дори и в домашни условия, затова ако се съмнявате че кучето ви губи зрението си, тогава смело можете да ги опитате. В случай, че заблежите някакво отклонение от нормата, тогава веднага заведете кучето на ветеринар, за да може да се направи по-пълна диагностика и да се определи състоянието на животното.
Освен това, дори и чисто природно, зрението им не е толкова добро, така че бъдете сигурни, че с ваша подкрепа дори и слепите кучета ще могат да се адаптират към новите условия. Те разчитат основно на своето обоняние и слух, като намаляването или пълна загуба на зрението води до обостряне на тези сетива и питомеца ви може да води напълно нормален живот. Разбира се, че това не значи че можете да пускате животното да се разхожда спокойно на непознати места.
Постарайте се да преместите мебелите в дома си така, че да улесните ежедневието им и те да могат да се ориентират по-лесно. Важно е кучето да се учи само и да успее да се приспособи към новите условия, а не едва ли не вие да го носите на ръцете си аз апартамента.
Старайте се да измислите различни игри, които да развиват допълнително техния слух и обоняние. Също така, ако забележите и се потвърди, че загубата на зрението няма да може да се излекува и ще настъпи пълна слепота, тогава е важно да готвите постепенно кучето ви към настъпващите промени. Не по-малко важна задача на стопаните е да могат да обезпечат безопасността на помещението, където живеят любимците им.
Трябва да помните, че загубата на зрението не е края. Не бива да се отчайвате или дори да се замисляте за приспиване на любимеца ви, за да облекчите страданията му. Дори и слепите кучета могат да имат наситен с положителни емоции живот и да са щастливи, ако им обръщаме достатъчно време.
