Рибки Лабео

Рибки лабео
Снимка: aquariadise.com

В днешната модерна акваристика може да се срещне термин като сладководна или декоративна акулка. Веднага следва уточнението, че тези рибки нямат нищо общо с кой да е познат вид акула. Даже нещо повече: макар да са обединени с общото название, те принадлежат към две различни семейства. Става въпрос за рибките лабео, които са от семейството на Шараните и Сомовете, и кой знае защо се приравняват с названието на акулите.

Всъщност прозвището, причисляващо лабеото към хищника, идва от далечната прилика с кръвожадните страшилища на моретата и океаните.

Много често различните видове рибки акулки живеят заедно в един и същи аквариум, но е коректно да бъдат представяни всяка с останалите представители на своето семейство.

Характеристика на рибка лабео

Лабео е красива рибка от семейство Шаранови. Тя се характеризира с визия на акула, с висока гръбна перка, но рядко надвишава 10-15 сантиметра. Тя е една от най-красивите от семейството, макар да не е никак приветлива към съседите си по местоживеене.

Лабео привлича погледа с контрастиращите цветове на тялото и перките и необичайния стил на плуване. Те са в състояние да стоят във водата строго вертикално, дори обърнати наопаки. Като изключително бърза и териториална рибка, лабеото може да причини щети на другите рибки в аквариума и техният избор трябва да бъде внимателно направен.

Лабео има удължено цилиндрично тяло, със сплескани страни и извит гръб.

Главата на рибката е малка, но правят впечатление големите очи.

Долната уста на рибата е пригодена за изстъргване на водорасли. Виждат се и два чифта мустаци.

Опашката на лабеото е двулистна, гръбната перка напомня акула.

Цветът зависи от конкретния вид, но повечето се характеризират с контраста между тялото и перките.

Местообитания на лабео

Родината на лабеото са страните от Югоизточна Азия. Могат да бъдат намерени в обрасли течащи води в Тайланд и Сингапур. Обичат дъното да е пясъчно или каменисто.

През периода на хвърляне на хайвера, който съвпада със сезона на дъждовете, те изминават много километри, мигрирайки към наводнените заливи.

Отводняването на блатата и изграждането на язовири в естествените им местообитания доведе до унищожаване на миграционните пътища и затова броят на видовете е намален.

За аквариуми лабео се отглеждат в специални ферми и така не се оказва никаква вреда на естествените популации на рибката.

Видове лабео

Двуцветно лабео

Това лабео на латински носи внушителното название Epalzeorhynchos bicolor. Произходът на рибката е от Тайланд. Става въпрос за много красиво попълнение на аквариума. Тялото на лабеото достига 12 сантиметра. Опашният плавник е червен, а тялото и главата са черни. Двата цвята са в такива нюанси, че рибката изглежда като направена от кадифе.

Женската на този вид е по-мощната. Заради красотата си, както и заради своето дълголетие рибката от този вид биват предпочитани за смесен аквариум.

Истината за двуцветното лабео не е много лицеприятна. Тази рибка е доста зла. Те са в състояние да предизвикат терор в аквариума и ако някой запален акварист иска непременно да има това бижу, трябва да обзаведе аквариума си с повече скали, коренища и гъста растителност, за да има къде да се крият останалите обитатели на водното царство.

Отглеждане на лабео
Снимка: aquariadise.com

Температурата, която се харесва на тези войнствени саможиви рибки е между 22 и 26 градуса

Относно храната на вида - рибката е всеядна. Хапва както растения, така и замразена храна.

Отглеждането на потомство от този вид обаче е много трудно в аквариумни условия. В природата женската копае дупки в дъното на аквариума и там хвърля хайвера.

Рибката лабео живее 15 години.

Зелено лабео

Зеленото лабео Epalzeorhynchos frenatus също води произхода си от Тайланд. Достига до 15 сантиметра дължина. Мъжките са по-тънки, а плавниците им са червени и очертани с черна линия по края. Главата и тялото им изглеждат черни при наблюдение. Нарича се зелено, защото всъщност тялото му е тъмно маслинено с метален отблясък.

И този вид е типичен единак.

Отделните екземпляри се нападат с такова настървение, че из аквариума летят парчета от перки. Към другите видове обаче зеленото лабео е учудващо търпеливо.

По отношение на температурата на водата и този вид изисква същите условия, както двуцветното. Хранителните му навици също съвпадат с двуцветното лабео.

Черно лабео

Този вид носи латинското име Labeo chrysophekadion. Произлиза от водоеми от Югоизточна Азия. Характерно за него е, че е истински гигант след видовете. Рибката е 60 сантиметра дълга.

Мъжките и женските са еднакви - графитено черни, едри и дебели. Изненадващо са много пъргави и активни.

В родината си тези рибки са ценени като кулинарен деликатес. Месото им е много нежно, а рибата расте бързо и затова има добро стопанско значение.

Този вид също не може да се похвали с дружелюбност. Нуждае се от територия, която защитава яростно. Затова не е подходяща рибка за общ аквариум.

Нуждае се от голям аквариум. Трябва да е залесен, за да има места за укритие. Температурата трябва да е 24 до 27 градуса Много добра филтрация също е нужна, както и подмяна на част от водата.

За хранене трябва да му се осигури зелена салата и листа от глухарче, освен водораслите.

Този вид също не се размножава в аквариум.

Нилско лабео

Labeo forscali е латинското название на Нилското лабео. То е от африкански произход, за разлика от събратята си. Нилското лабео също е едра рибка, стига до 35 сантиметра дължина. Цветът му е златисто сребърен. Двата пола се различават по гръбната си перка. При мъжките първия и последният от лъчите са по-дълги.

Този вид също не принадлежи на добродушните рибки. Много нетърпелив към себеподобните си е. Брани яростно територията си, която е на дъното на аквариума.

Нуждае се от температура от 20 до 25 градуса.

Не е капризно към храната. Както растителната, така и замразената са подходящи за това лабео.

Размножаването на лабеото е направо енигма и няма как да се случи в аквариума.

Отглеждане на лабео

За да се чувства добре лабеото, аквариума трябва да бъде поне 200 литра. Нужни са фини камъчета и пясък за дъното.

Тъй като са териториални, трябва да се зонира добре аквариума, за да се сведат конфликтите между рибките до минимум.

За да не изскочи случайно рибката навън, аквариума е необходимо да е покрит с капак.

Мощната филтрация и аерация на водата е задължителна.

Младите рибки предпочитат да живеят в група, а когато станат възрастни, те стават самотници.

Тъй като лабеото е дънна рибка, за съседи са подходящи рибки, които живеят в средните и горните слоеве на аквариума. Това са барбуси, скаларии, ириси, пецилия. Разбират се добре с аквариумни охлюви и спокойно се отнасят с живи растения в аквариума. Важното е да им се осигури достатъчна територия.

Има и албиноси лабео, които са по-миролюбиви от биколора и зеленото лабео.

Тази риба определено не е за начинаещи акваристи, както и за хора, които могат да отделят неголямо място за аквариума си. При всички случаи обаче е красива и атрактивна част от малкото късче воден живот у дома.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest