Породите кучета са наистина невероятно интересни заради възможностите, които предлагат техните представители. Някои породи до такава степен са свикнали със студа, че изпитват радост, когато температурите навън паднат под нула и завали сняг. Тогава те са във вихъра си. Такива са сибирско хъски, аляски маламут, аляски клий кай, мини хъски.
Всеки човек, който населява райони, определяни като студени, защото температурите навън стават смразяващи, може да си вземе едно такова куче. Тези четириноги са със северен произход и когато навън е заледено, се открива възможност за забавления с домашния любимец, които не могат да се правят на закрито.
Едно от кучетата, подходящи за такъв начин на живот е чинук. Породата не е много разпространена и добре позната у нас, защото арктическият студ не ни е познат, но това не е повод напълно да се отхвърля възможността човек в България да притежава куче чинук за домашен любимец.
Това куче е използвано за теглене на шейни в недалечното минало. През 1926 година адмирал Ричард Бърд прави първата си експедиция в Антарктика с шейни. Превозните му средства били теглени всяко от 16 подбрани кучета чинук.
Все още в заледените територии чинукът се използва, за да тегли шейната на своя стопанин, но това не значи, че от него няма да излезе чудесен домашен любимец. Характеристиката на кучето го доказва.
История на породата чинук
Чинук е порода кучета, отглеждани в САЩ от началото на ХХ век от Артър Уолдън. Те са кръстени на едно от първите кучета, формирали породата. Животните са били предназначени за дърпане на шейни. Могат да се движат бързо и да пренасят тежки товари. Подходящи са за работа при температури на замръзване.
Кучето чинук е създадено от Артър Уолдън на базата на шпиц, хъскито, санбернар и с прилив на кръв от местни кучета за теглене на шейни. От тези породи той взима екземпляри за разплод, избирайки тези, които са показали максимални резултати в бързина и издръжливост в пътуването с шейна.
Целта на създателя на породата е да има собствена американска порода кучета, съпоставима със сибирските хъски по скорост, с високо ниво на издръжливост и бързина. Освен това е гонел като цел кучето да бъде адаптирано към местните климатични условия и да работи добре във впряг.
Първият оригинален чинук е роден през 1917 година и е използван в състезания с кучешки шейни, където многократно печели и поставя рекорди в няколко категории. Девет години по-късно придружават Бърд до Южния полюс.
През 30-те и 40- те години на века кучетата от породата активно са използвани за теглене на шейни, но през 50-те години тази практика започва да намалява, а заедно с това и популацията на породата. През 1965 година породата чинук е включена в Книгата на рекордите на Гинес като най-малочислената порода тогава. През 1981 година числеността на чинук наброява 28 броя.
По начало породата е малобройна. Дори в пика на развъждането им те не са надхвърляли 300 броя, а в последствие намаляват все повече. По-късно обаче интересът към кучетата се засилва и преди 6 години те вече са над 800 броя. От 2009 кучето е символ на щата Ню Хемпшир.
Стандарт на породата чинук
Порода чинук принадлежи към големите кучета. Високи са от 55 до 68 сантиметра, тежат между 29 и 42 килограма.
Главата на чинук е малка, с удължена муцуна. Имат широко чело, а преходът от него към муцуната е умерен. Кожата на главата не образува гънки.
Носът е черен, голям, изпъкнал.
Устните също са черни, леко изпъкнали.
Очите са бадемови, средно големи. Цветът им е тъмно кафяв или кехлибарен. Клепачите са добре очертани, пигментирани.
Ушите на кучето са средни по размер, леко висят надолу. Външните им ръбове са огънати навътре.
Имат силен врат с лек завой към гърба.
Тялото им е леко удължено, горната част на гърба е права, крупата е леко наклонена. Коремът е опънат. Цялостната физика на кучето е суха и мускулеста.
Задните крайници са силни, имат и мощен ханш и удължена скакателна става. Пръстите на предните и задните крайници са добре изразени, а подложките на лапите са тъмни и твърди.
Опашката на кучето има форма на сабя, в долната част козината е по-дълга и това разкрасява опашката.
Козината на чинук се състои от подкосъм и горна част, които са добре разграничени. Подкосъмът е мек, добре развит, с плътна текстура, плътно прилепва към кожата. Горния слой е добре развит на опашката и шията. Приемливите цветове са от светъл мед до червеникаво злато. Допуска се леко потъмняване на лицето и ушите.
Характер и поведение на чинук
Кучетата от тази порода се характеризират с висока интелигентност и отлична способност да учат бързо. Те са всеотдайни и концентрирани в собственика. Тъй като кучето е отгледано да работи в екип, чинук има миролюбив характер, не влиза в конфликт с други кучета, както и с други видове животни.
Днес все още са работни кучета, които участват най-често в състезания с шейни. Тъй като са много умни, използват ги и в спасителни операции.
Кучето от тази порода е в състояние да се движи добре в трудни условия и да взима правилните решения, което показва неговия остър ум. Не са агресивни животни, но могат успешно да бъдат използвани като охрана.
Тъй като са любезни и приятелски настроени, чинук осъществяват добър контакт с децата и други животни. Стабилността и хладнокръвието им са типично северни черти. Могат отлично да се справят без постоянната компания на стопанина. Тъй като рядко лаят и не нарушават спокойствието, са подходящи да живеят в обществото на хората. За пътуване са идеален партньор -спокоен, лоялен и желаещ да изследва всяко място.
Грижа за порода чинук
Порода чинук не изисква специални грижи. Не е необходимо да се къпят често, два пъти в годината е напълно достатъчно. След къпане е необходимо кучето да бъде добре подсушено, за да може дебелият подкосъм да изсъхне добре. Това не бива да става в студения сезон.
Ушите, зъбите и очите на кучето се почистват регулярно, както при всички породи. С ушите трябва да се внимава обаче особено. Те съдържат серен защитен слой, който може да влезе в слуховия канал. За да се провери кога трябва да се почисти ухото, се слага тампон от памук в ухото и ако на него се появят парчета сяра, значи е време за почистване.
Ноктите на кучето също трябва да се подрязват регулярно. Това се извършва със специална ножица или от специалист.
Кучето трябва да се разхожда по 2-3 часа на ден, за да бъде активно и в добра кондиция.
Хранене на кучето чинук
Кучетата чинук не са от най- придирчивите към храната. В диетата трябва да се включи месо, зеленчуци, плодове, зърнени храни и млечни продукти. Храната трябва да бъде премиум клас за големи кучета. Наличието на прясна вода непрекъснато е задължително.
Заболявания при породата чинук
Кучетата от тази порода понякога имат здравословни проблеми и това налага постоянни прегледи при ветеринар. Сред генетичните заболявания при кучетата, на които са податливи са хипотиреоидизъм и дисплазия на тазобедрената става. Ако се намокри козината им има опасност от хипотермия.
Продължителността на живота при чинук е добра, 12-15 години.
