Кучето е най-добрият приятел на човека, който го следва през хилядолетията. Откакто хората са опитомили този представител на дивата природа, те имат възможно най-подходящия животински вид за съвместен живот и дейност.
Интелектът, отличните природни дадености и качествата на вида са само част от достойнствата на кучето, които му отреждат ролята на незаменим спътник на човека.
Освен всички възхитителни възможности тези животни притежават и още едно забележително качество - те могат да разпознават думи, произнесени от непознати за тях хора. Това е важно предразположение за разбирането на езика, което се смяташе досега присъщо само на човека.
На всички е известно, че кучетата разбират команди. Те много бързо възприемат заповеди да седнат, да легнат, да донесат някаква вещ, разпознават и гласовете на членовете на семейството, където живеят. Досега обаче не беше ясно по какъв начин възприемат човешкия говор и фонетичните звуци.
Учени от Съсекс се заемат с експеримент, включващ 70 домашни кучета от различни породи. На животните били произнасяни срички, лишени от смисъл от гледна точка на кучешкото възприятие, произнасяни от непознати за тях хора с различен тембър и особености на гласа. 13 мъже и 14 жени са участвали в експеримента.
Заключението е, че кучетата могат да разпознават думи, произнесени от непознати хора. Те притежават рядката способност да обобщават чути фонеми, независимо кой ги произнася.
Досега битуваше схващането, че класифицирането на думи без предварителна подготовка е качество, което притежават само хората. Да разпознаваме фонемите е първото условие, за да се научим да говорим.
Трябва да можем да идентифицираме една и също дума, произнесена от различни хора. Това е стъпката, която ни отваря пътя към способността да се научим и ние да произнасяме същите думи.
Дали кучетата ще достигнат етап в еволюцията си, при който ще се научат не само да разбират, но и да използват речта, е въпрос на предположения и надежди. Важното е, че те имат нужните предварителни заложби да го сторят.
