Ако смятате, че е време да разнообразите живота си, да си доставите радост, да откриете най-верния и мил приятел на света, взимайки куче в дома си, има неща, за които трябва да се подготвите преди това. Може би не сте имали домашен любимец досега и само сте чували за грижите и нуждите на тези прекрасни същества. Ето защо ще ви дадем няколко съвета как да бъдете най-добрите стопани за новия член на вашето семейство! Разберете по-долу какви грижи за кучето си трябва да полагате.
1. Вода и храна – най-важното нещо, което е и абсолютно задължително. Консултирайте се с ветеринар за храненето на куче според възрастта, породата и други фактори, влияещи върху начина му на хранене. Запасете се с подходящата кучешка храна, като впоследствие може да разнообразявате менюто. Вземете му две купички – една за храна и една за вода, които да почиствате редовно.
2. Специално легло – място, което да бъде само негово. Място, където ще се чувства удобно, сигурно и защитено. Изберете топло място, далеч от врати и прозорци, за да не става течение. Все пак, не искате кучето ви да настине и да се чувства зле. Има специални легълца или кошнички, които може да пригодите с помощта на меки постелки и възглавници.
3. Играчки – макар че домашният ви любимец сам ще открие свои кучешки играчки, с които да се забавлява вкъщи, нека това не бъдат мебелите. Посетете зоомагазин и му купете различни аксесоари, играчки и средства, с които то може да изразходва енергия и докато е у дома. Нещо за дъвчене, нещо, с което да играете с него, като топка или фризби и т.н. Изборът е голям.
4. Пособия за почистване и грижа – става дума за четка или гребен, с която да решете козината на кучето, особено ако е по-дълга. Вземете хубав шампоан за куче, кърпа, която да си бъде само негова. Предлагат се дори специални четки и пасти за зъби за кучета. Важно е да се запасите и с необходимите средства за по-лесно почистване вкъщи. Бъдете подготвени за косми, пръст, петна, отпечатъци от лапички и т.н. Ако сте готови да си вземете куче, трябва да се готови да поемете и отговорността, която идва с него.
Много хора купуват кученцето, след което установяват, че са направили грешка, защото са го избрали по грешни критерии, или не могат да се справят с проблемите, които кученцето причинява пряко или косвено.
Не им харесва, когато то расте, или финансовите усилия при отглеждането на куче са твърде големи, или нямат време да се грижат за това, защото графикът им се променя, или трябва да се преместят извън града, за да отидат в колеж или на работа и не могат да го вземат със себе си, или трябва то се придвижва и оставя кучето при родителите си, които не могат да го контролират и т.н.
Резултатът често е изоставянето на кучето, било забравено в двора, където никой не си играе с него, или на дивана, където не му е позволено да стане, освен да яде или изхвърлен директно на улицата.
Довеждането на куче у дома е голяма отговорност. Оттам нататък кучето ще зависи от вас за храна, вода, безопасност и физически и умствени дейности, докато е живо, вероятно повече от 10 години.
Поради тези причини трябва да помислите внимателно какво включва кучето и дали можете да се грижите за него.
Грешки при отглеждане на куче
Не познавате кучешкото поведение
Честа причина за проблеми с комуникацията между собственик и куче е антропоморфизмът: свързването на типичните човешки качества на кучето. Може би най-добрият пример са хората, които разговарят с кучето и усещат, че животното ги разбира.
По принцип в това няма нищо лошо, това е начин за проявяване на любов към кученцето, но различията възникват, когато човекът помоли кучето да се държи по определен начин чрез думи; кучето не слуша, защото не може да разбере какво му се казва, а собственикът приема това като предизвикателство и кавга с кучето, което сега не разбира защо се скара.
Резултатът е отчуждението на кучето от собственика, тъй като последното изглежда непредсказуем за кученцето или дори не е в състояние да се грижи.
Подобна ситуация често се случва, когато животното прави нещо, което не е позволено, но е приятно, например, когато кучето ухапе господаря си в играта. Вместо да го научи как да играят заедно, собственикът избира да каже „Не“ на кучето (често без да спира да играе), без да осъзнава, че кучето няма представа какво означава самата дума. Виждайки, че това няма ефект, мъжът настоява да каже „Не“ с възходящ тон, кучето интерпретира този тон като знак, че играта върви добре, че прави правилно, затова продължава да хапе.
В крайна сметка собственикът на кучето избухва в насилствено „Не“, удря кучето и т.н. Кучето спира от учудване, от негова гледна точка този изблик няма смисъл, то получи сигнали, че играта върви добре. Всичко, което кучето може да разбере от това, е, че господарят му не заслужава доверието му и че, ако иска да играе, трябва да потърси нещо друго, което да направи, например да гризе крака на масата или стената.
Както мнозина могат да свидетелстват, понякога изглежда, че кучетата могат да четат умовете ни и да разбират думи, които никога не са чували досега; те се приемат като знаци, че кучетата наистина разбират поне част от нашия език. Ако говорим за езика на тялото, кучетата наистина са господари, движение, незабележимо от човек, може да разкаже на кучето много за психическото състояние на този, който го прави, или за неговите намерения. Но шестото чувство спира дотук.
Друга често срещана грешка при отглеждане на куче е да се отнасяме към кучето като с дете. Със сигурност двете имат много общо: некоординирани движения, зависимост от родителите, напрегнати звуци, повишено любопитство, повишен капацитет за учене, са в критични моменти от живота им, което може да определи бъдещия им характер и т.н.
Има обаче важни разлики между тях: детето бързо разбира какво означава кодексът на поведение и може да го спазва, но кучето не го прави; единствената причина то да се държи „правилно“ е да бъде научено, че лошото поведение има неприятни последици за него;
Детето ще разбере в зряла възраст, че е било наказано за негово добро и може да прилага същите методи при децата си, но кучето никога няма да разбере, че е поправено заради собственото си благо. По някакъв начин кучето никога няма да ни прости. И двете ситуации са изключително чести, често без собствениците да осъзнават, че го правят.
Проблемите, свързани с тази тема са многобройни, от собствениците, които не позволяват на кучето си да взаимодейства с други кучета от страх да не бъдат нападнати (а резултатът е страхливо или агресивно куче).
Очаквате много от малкото кученце
Подобно на детето, кученцето далеч не е зряло и няма смисъл да се преструва, че се държи като възрастен. Това не означава, че е добре да оставите кученцето да прави каквото си иска само защото е бебе. Трябва да се научите от най-ранна възраст как да се държите в определени ситуации, но в някои случаи исканията няма да са толкова високи, колкото когато е зряло. Например, ние не ги молим да не хапят, защото това е нормален и дори необходим етап от неговото развитие, но в зряла възраст това вече не е необходимо и трябва да променим отношението си към него, ако е създало навик от него.
Ето някои неприятности, с които можете да се сблъскате при малки кученца:
• силни ухапвания и драскотини, причинени от зъби или кучешки нокти, защото той не знае силата си;
• скачане на краката на хората, независимо от времето;
• непрекъсната заявка за игра;
• събуждане през нощта, защото иска внимание;
Не държите на здравето на кучето
Рискът от бълхи, кърлежи, въшки, стомашно-чревни паразити и инфекциозни заболявания е висок за кучето, тъй като е много близо до земята, любопитно е да вземе нещо в устата си, щастливо влиза в контакт с други евентуално болни кучета и не може да ни каже дали го притеснява нещо. Но има решения за успешна борба с тях.
Външните паразити се борят с помощта на продукти като капки за обезпаразитяване на кучето. Вътрешните изискват различни обезпаразитяващи хапчета, всички могат да се вземат от ветеринарния лекар и трябва да се дават на кучето на редовни интервали. Има кучешки ваксини срещу инфекциозни заболявания, някои много ефективни.
Докато все още е кученце и не е приключил схемата на ваксинация, се препоръчва питомецът да не излиза от къщата и да не влиза в контакт с други кучета, за да се сведе до минимум риска от заболяване. През пролетта и есента кучето трябва да бъде внимателно огледано, за да се види дали има кърлежи. Ако обаче вие не искате да се придържате към всички тези правила и не държите на здравето на кучето си, има риск то да се разболее сериозно.
