Котките са най-разпространените домашни любимци, наред с кучетата. Трудно е да се каже кой от двата вида животни по-често се избира за отглеждане у дома. Във всеки случай котките са подходящи за тези, които не разполагат с голямо пространство у дома, тъй като котетата не заемат много място и не са особено претенциозни.
Те са идеалният домашен любимец за хора, които обичат спокойната домашна обстановка, нямат време или желание да излизат непрекъснато навън за разходки на своя домашен приятел и се нуждаят от приятна компания.
Наред с всичко котките са изключително интелигенти животни. Те са умни, съобразителни и много чисти, истинско мъркащо съкровище.
За тях съществуват какви ли не несъстоятелни твърдения. Едно от недоказаните твърдения е, че котките не се привързват към стопаните си така, както кучетата. Затова за кучето важи определението, че е най-добрият приятел на човека.
Котките обичат стопаните си и са силно привързани към тях, както и кучетата, но просто не го изразяват така бурно. Те са по-сдържани, но съвсем не са по-студени като емоция. Котките обаче се привързват особено силно към дома, в който живеят.
Той е тяхната територия, над която бдят и с която трудно се разделят.
Котките са в състояние да пропътуват стотици километри, като се ориентират отлично, и успяват да се приберат на мястото, което смятат за свой дом. Такива случаи са истинско доказателство за привързаността на котките към родния дом и хората, с които го споделят.
Поредният случай на завърнало се след дълго отсъствие от дома си коте е Мурчик от Лвовска област. Историята на котарака от манастира е повече от невероятна!
Как Мурчик се връща у дома, изминавайки 300 километра?
В село Лавров, близо до град Лвов, в местния манастир живеел котарак на име Мурчик. В продължение на осем години той споделял живота си с монасите от манастира, а за него се грижел един от свещенослужителите, но го преместили в друг манастир в Луцк и той взел със себе си и Мурчик.
Известно време след преместването Мурчик изчезнал от новия си дом и дълго от него нямало никакви следи. Един ден съвсем неочаквано Мурчик се появил в родния си манастир в Лвовска област.
При пристигането си котето било отслабнало, напълно изтощено и много уплашено в резултат на 300 километровия път, който изминало, за да стигне отново до родното място.
Грижите на изненаданите монаси и добрата храна му помогнали бързо да се съвземе и сега Мурчик отново е радост за служителите на манастира.
След дългото и славно пътешествие, те вече го наричат Поклонника, тъй като се прибрал, сякаш е отсъствал заради поклонение до друг далечен манастир. Така историята на котарака от манастира завършва славно!
