Каракачанска овачарка

Каракачанска овчарка

Сред многообразието от едри породи кучета, създадени в различни краища на света, и ние имаме повод да се гордеем със своя порода. Това е Каракачанската овчарка, която наричат още Каракачанско куче, Чобанско куче, Вълкодав, както и Тракийски молос. Това ни навежда към констатацията, че става въпрос за връзка с древната порода на Молосите - едри и силни кучета за охрана на стада, използвана от най-древни времена по света.

Произход на Каракачанска овчарка

Наистина Каракачанското куче е автохонното овчарско куче в България и е най-старата порода, за която имаме писмени сведения. Селектирането започва още при траките, за които Херодот споменава, че са отлични животновъди. Като такива са имали нужда от подходящо овчарско куче като помощник за охрана на стадата.

Линията на създадената молоска порода е продължена от каракачаните, които водят номадски начин на живот и като животновъди имат нужда от подходящо куче. Каракачанското куче, което са съхранили и доразвили успешно, носи заслужено името на този запазил номадските си черти народ.

След като през ХХ век насилствено е прекратена миграцията на номадите-каракачани, породата куче започва да замира. Благодарение на ентусиасти тя бива съхранена. Борбата за чистота на породата завършва успешно и каракачанското овчарско куче днес е запазена чиста порода, една от най-древните в Европа.

Кучето е признато още преди 15 години от Държавната комисия за породи и животни, има издаден сертификат. Популярността на кучето извън пределите на страната расте и е признато като една изключително ефективна порода - пазач от фермерите.

Стандарт за Каракачанска овчарка

Каракачанската овчарка е средна на ръст. Тялото на кучето е с масивна конструкция, добре развито, мощно и мускулесто.

Главата му е голяма, с масивна черепна кутия, леко заоблен челен дял, с плавен преход от лицев към мозъчен дял.

В зависимост от визията на лицевия дял се различават три варианта на породата. Единия е молоския тип - това е куче с тежка муцуна. Вторият е лупоиден тип- с по-лека муцуна и междинен тип.

Независимо от типа това куче има здрава муцуна, която завършва с голяма носна гъба. Ноздрите на кучето са широки. То има дебели устни, с ясно различим пигмент, а горната покрива долната, но без да виси. Има силни челюсти, които съдържат 42 броя здрави и бели зъби със захапка тип ножица или клещи.

Очите на каракачанската овчарка са малки, във форма на бадем, дълбоки и мътни на цвят. По-светли са очите само на рижите кучета. Мрачният им и уверен поглед излъчва сила. Малки триъгълни уши със заоблен връх, плътно прилепнали за главата.

Вратът им е много здрав и мощен, със суха кожа, която може да образува гердан от кожа. Козината по шията на мъжките кучета Каракачанска овчарка може да образува грива.

Кучето има изправен гръб, холката му е добре развита, мускулесто е, а поясницата е добре оформена. Гръдният му кош е широк и дълбок.

Българско овчарско куче

Опашката на каракачанската овчарка достига до ставите, при някои е скъсена по рождение, те се наричат гуджук. Иначе е дебела и силно окосмена.

Краката на кучето са здрави, масивни, успоредно разположени, задните са по-изпънати. Предните крака са покрити с по-къс косъм, а на задните е по-дълъг и по-груб. Има големи закръглени кучешки лапи, с косми между пръстите. Понякога на задните лапи има един или два допълнителни пръста.

Козината на каракачанката е или дългокосместа или късокосместа. В първия случай покривният косъм е по-дълъг от 12 сантиметра, а във втория е по-къс. Има богат подкосъм, а в цветово отношение космената покривка е двуцветна. Най-често кучето е изцяло бяло с големи черни петна или обратно.

Ръстът на мъжките е от 63 до 75 сантиметра, а на женските от 60 до 69 сантиметра. Теглото съответно е 40-55 килограма за мъжките индивиди и 30-45 килограма за женските.

Продължителността на живота на каракачанската овчарка при добри грижи е до 14 години.

Характер и поведение на Каракачанската овчарка

Каракачанската овчарка е куче с горд и властен характер. Респектът, който излъчва, смелостта и независимостта са други отличителни качества на тази древна порода. Кучето е издръжливо, безстрашно, предано и работоспособно.

Има заложени териториално-защитни функции и затова е отлично куче-пазач както на стадото, така и на дома.

Каракачанката лае силно, с мощен, плътен глас, а при ръмжене оголва зъбите си и с настръхналата си козина изглежда заплашително.

Сравнително интелигентно куче е и е недоверчиво към непознати. Ако е застрашена овчарката става агресивна, но след преминаване на опасността бързо се успокоява. Кучето проявява агресия към други кучета и това трябва да се има предвид, ако ще живее в дома с друг представител на кучешкото семейство. Просто характерът на каракачанката е силен.

Хранене на Каракачанската овчарка

Каракачанската овчарка е едро и силно куче и има нужда от голямо количество кучешка храна с високо качество, за да поддържа както здравето, така и развитието на мускулатурата си и гъстотата на кучешката козина. Трябва да се обърне внимание на съдържанието на протеини в храната на каракачанската овчарка. Може да се заложи на натуралната храна, което означава, че две трети от нея е необходимо да е месна. Месните субпродукти задължително трябва да са преминали топлинна обработка.

Останалите храни за кучето са кисело мляко, извара, твърдо сварени яйца, зеленчуци и зърнени храни. Самото хранене на каракачанката трябва да бъде два пъти дневно, за да не се прехрани животното и да се създадат проблеми с храносмилането при кучето.

Каракачанско куче

Ако храненето е натурално, необходимите кучешки витамини и минерали трябва да се доставят допълнително с храната. Не бива да се пренебрегва нуждата от постоянен достъп до прясна вода.

Грижи за Каракачанска овчарка

Каракачанската овчарка е животно, създадено за работа навън, в открита местност и е пригодено да се справя в по-тежки условия. То е подходящо най-вече като помощник на овчарите и на фермерите, които прекарват голяма част от времето си сред природата.

Ако каракачанката овчарка се отглежда като домашно е добре то да бъде предвидено като охрана на дома, а това означава, че е подходящо за дворно куче. Необходим му е широк и просторен двор, където да се чувства на свобода. Затворено като домашен любимец в апартамент, кучето няма да бъде щастливо. То е силно и енергично животно, което има нужда да проявява защитническите си заложби. В тясно пространство може да стане агресивно куче.

Достатъчно е да бъде разчесвано 1-2 пъти в седмицата, а къпане на кучето се предприема, когато животното видимо е изцапано.

Болести при Каракачанска овчарка

Древната порода Каракачанска овчарка е преминала при своето развитие през естествения подбор, тъй като е отглеждана в изолирано и затворено общество - това на каракачаните - номади. Затова кучето е резистентно към редица заболявания, характерни за другите кучешки породи. То има нужда от минимални здравословни грижи. Кучето се отличава с устойчива нервна система, психическите разстройства не са им присъщи и затова агресията при тях не е характерно поведение.

Някои интересни факти за Каракачанска овчарка

В село Влахи, община Благоевград, се отглеждат чистокръвни Каракачански овчарки.

В страната има около 2600 елитни екземпляра и се раждат всяка година по 300 малки кученца от породата.

Такива кучета имат вече руският президент Путин, бившият американски президент Джордж Буш младши и испанският монарх Хуан Карлос.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати