Най-очевидният отговор на този въпрос е – чисто и просто близането на кучето е проява на привързаност. Тяхното кадифено езиче се опитва да ви каже, че сте всичко за тях – и отгоре на това кожата ви има приятен вкус!
Също както ситуацията с лаенето обаче, и близането представлява важна част от кучешкото поведение и, следователно, може да се интерпретира по различен начин спрямо ситуацията.
У канидите близането е инстинкт – майката облизва малките и те правят същото помежду си с цел почистване и изграждане на социални взаимоотношения. Това е верижна поведенческа проява – щом майката е близала малките си, те ще ближат своите малки и всеки друг приятелски обект в окръга си.
Когато в котилото малките ближат майка си, обикновено това е напомнянето им тя да достави хранителния ресурс – млякото. В глутниците по-низшите членове ближат по-висшестоящите с надеждата да им позволят достъп до общата плячка.
Тъй като нямат ръце за да докосват, кучетата ближат с език обектите, които представляват интерес за тях – един вид допълнително сетиво. Възможно е просто да се опитват да приковат вниманието върху себе си или да поздравяват своя човек. В случай че на четириногото му се играе, но вътрешно знае, че употребата на зъби не е позволена, проявява засилено близане.
Екстремното близане може да бъде нежелана проява, свързана с продължително излагане на кучешкия език към човешката кожа и дрехи. Във всички случаи е по-скоро човешки, отколкото кучешки проблем.
Не е задължително обаче близането да засяга човек – често четириногите се обръщат към предметите наоколо и към самите себе си – до степен на опадване на козината и раздразване на кожата. Ако сте загрижени, потърсете помощта на специалист по кучешко поведение и треньор. Той ще прецени дали става за обсесивно компулсивно разстройство.
