Децата ще са готови да ви обещаят всичко, за да им вземете малкото котенце от другата страна на решетката. След като сте се предали на цялото мрънкане и сте предприели пътуването до близкия приют, трябва да знаете, че животното е отговорност, която в крайна сметка вие като възрастен ще поемете. Някои котки живеят до 20-годишна възраст, затова пригответе цялото си семейство за новия член. Ще улесним адаптацията котка-деца с тези 5 стъпки:
1. Напишете си домашното
Направете собственоръчно проучване, за да бъдете изцяло отдадени на идеята, дори след като първоначалното вълнение от косматото приятелче отмине. Добри съвети може да получите от ветеринарни лекари и служители в зоомагазини.
Имайки цялата информация, споделете я с децата си, за да разберат какво представлява да се грижиш за друго живо същество. След като представите презентацията си, посочете на дребосъците малки дейности, с които според вас ще са полезни за адаптацията на животинчето вкъщи.
2. Създайте ясни правила
Нека всички бъдат добре запознати, че освен да бъде малка плюшена играчка, ставаща единствено за гушкане, котенцето е и жива душичка. Създаването на правила важи и за двете страни. Предварително планирайте в кои части на къщата ще допускате животното. Дали ще го гледате навън, или ще бъде частично пускано да обикаля на свобода? Ще му позволявате ли да се катери по шкафовете?
Що се отнася до децата, разпределете длъжностите. Ако има повече от едно дете в къщата, нека едното поеме храненето на котката, за да се избегне прехранването. Разпределете часове, в които да се играе с котето, обяснете на малчовците как да я хващат/държат (например да не я дърпат за опашката, мустаците, крачетата и да не я стискат силно), както и да бъдат внимателни с боричканията.
3. Разпределяне на труда
Смята се, че детето е способно да поема длъжност, ако е поне на 6 години. Независимо от възрастта му то ще проявява горещо желание да помага. Както вече споменахме, ако имате пълна къща, предоставете задача на всяко едно дете – едното да поеме нахранване и напояване, друго да се грижи за котешкото легълце и наличието на играчки. Нека измислянето на име на животинчето се реши на общо събрание.
Вие ще сте човекът, който трябва да се погрижи за котешката тоалетна, тъй като изпражненията могат да крият потенциална опасност от паразити, способни да заразят и хора, особено деца, които не са свикнали да мият ръцете си обстойно.
4. Бъдете търпеливи
Тъй като новият ви четириног другар ще се нуждае от адаптация към промените в живота му, дайте му време, защото това е изцяло ново преживяване за него. Някои котета, взети от приюта, никога не са усещали комфорта на апартамент или къща. Силно вероятно е децата ви да са страшно ентусиазирани и веднага да хванат животинчето от вратата за краката – тук трябва да поставите границата.
Колкото повече време и търпение дадете на новия член на семейството да възприеме новото си местообитание, толкова по-силна връзка ще създадете с него. Не се учудвайте, ако първите дни не излиза от скривалището си под леглото. Инициирайте малки срещи всеки ден между котето и децата, за да може малко по малко да свикнат със съжителството си заедно.
5. Наблюдавайте внимателно всичко случващо се
След като сте изпълнили предходните четири стъпки и животът с котенцето вече е започнал да протича гладко, добре е да имате предвид, че не бива да го оставяте само с децата постоянно. Една от причините е, че котето може несъзнателно да причини одраскания или ухапвания при игра, тъй като това е начинът му на забавление с неговите себеподобни.
Разрешението на проблема е в правилна тренировка и отучване от това поведение. Не бива да го окуражавате да продължава. От друга страна, възрастта на детето е важен фактор в преценяване на възможността да го оставите само с животинчето. Всяко дете под 6-годишна възраст не бива да бъде оставяно без надзор, когато играе с котенцето, а над тези години подобава да обясните на малките как да бъдат нежни. Отделяйки нужното внимание, между животинчето и децата ще се осъществи страхотно и топло приятелство.
