Ми-Ки е декоративна порода кучета с атрактивен външен вид, който привлича погледа като магнит. Ми-Ки е перфектен домашен любимец за градски условия и е подходящ за семейства с малки деца, както и за хора, които имат достатъчно време, за да се грижат за това красиво куче.
История на Ми-Ки
Ми-Ки е доста млада порода, тя е създадена преди около 30 години в САЩ. Отговорна за появата на това красиво кученце е селекционерката Морийн Уестбърг, която кръстосвала кучета от шест породи - японски хин, малтийска болонка, папийон, ши цу, тибетски шпаньол, йоркширски териер. Идеята била да се създаде дребно кученце с много атрактивен външен вид. Новата порода била наречена Ми-Ки, по името на едно от кученцата от първото котило с окончателния вид на породата. Първоначално Ми-Ки се развъжда само в САЩ, но постепенно се появяват много развъдници в Канада, които успяват да създадат поколения с перфектен външен вид и много дружелюбен характер. Благодарение на това днес основните развъдници на породата Ми-Ки са в Канада.
Стандарт на Ми-Ки
Ми-ки е дребно кученце, мъжкарите от породата не стават по-високи от 28 сантиметра и тежат около 4. 5 килограма, женските стават високи до 26 сантиметра и тежат до 4 килограма. Ми-Ки е с кръгла глава, с доста къса муцуна. Очите на Ми-Ки са овални, доста големи за размера му и са на голямо разстояние едно от друго. Те са тъмно кафяви, но е възможно да са кехлибарени и дори сини.
Носът е малък и е черен на цвят. Допустимо е носът да е кафяв при по-светло оцветена козина. Ушите на Ми-Ки са големи, изключително подвижни и може да са клепнали или изправени. Ушите на Ми-Ки задължително трябва да имат украсяващи ресни. Шията е средна по размер, тя не трябва да е нито прекалено дълга, нито прекалено къса. Тялото на Ми-Ки е леко издължено.
Гръдният кош е добре развит, с не много дълги крайници с овални тесни лапи. Опашката на Ми-Ки е разположена доста високо и кучето я държи завита над гърба си. Козината на Ми-Ки може да е къса или дълга, но и в двата случая тя е много мека и няма долен слой. Ако козината е дълга, тя оформя брада и мустаци около муцуната на Ми-Ки. Козината на Ми-Ки може да е оцветена в златисто, рижаво, кафяво или бяло, тя може да е с бели петна или да е трицветна - бяла с черни и златисти петна. Най-високо ценени са кучетата от тази порода, които са с едноцветна козина.
Грижи за Ми-Ки
Ми-Ки има нужда от вниманието на стопанина си - то е най-важно за това дребно кученце, което иска постоянно да се чувства защитено и обичано. Козината на Ми-Ки трябва да се сресва редовно, ако е дълга, и да се подстригва. Козината на лапите се подстригва изключително късо, козината на главата - също, за да изпъкват големите уши на кучето. Не се препоръчва Ми-Ки да се къпе по-често от четири пъти в годината, тъй като защитният слой на козината на кучето ще пострада. Редовно трябва да се проверяват ушите на Ми-Ки, за да не се развият инфекции. Въпреки че е дребно куче и може да изразходва енергията си като тича вкъщи, Ми-Ки обича да се разхожда навън.
Обучение на Ми-Ки
Ми-Ки е умно куче, но от него не може да се очаква да научи как се изпълняват прекалено сложни команди. Ми-Ки с радост ще направи всичко по силите си, за да зарадва стопанина си и да се чувства полезно. Ми-Ки може да бъде обучавано след петия месец от раждането си, като се съчетава даването на команда с похвала, лакомство и погалване след изпълнението ѝ. Не се допуска физическо наказание дори в малки дози за кучета от породата Ми-Ки, тъй като те са силно привързани към стопанина си и са много чувствителни. Ако се почувстват засегнати, те може да откажат завинаги да участват в процеса на обучение.
Хранене на Ми-Ки
Ми-Ки може да прояви известни претенции по отношение на храненето, затова е добре да изберете или хранене с качествени натурални продукти, или гранулирани и консервирани храни за кучета от дребни породи от премиум клас. Добре е да допълвате менюто на Ми-Ки с витамини и минерали. Не се препоръчва да давате на Ми-Ки кокали - независимо какви, както и сурови яйца, сурово месо и сурова риба, прясно мляко, мазни и пържени храни, пикантни и прекалено солени храни, тестени изделия, шоколад и захарни изделия, прекалено горещи и прекалено студени храни.
Може да давате на Ми-Ки термично обработено месо без мазнини. Абсолютно е недопустимо да давате на Ми-Ки овнешко или свинско месо, както и техните субпродукти. Може да допълвате менюто на Ми-Ки със зеленчуци - сварени и сурови, различни видове плодове, сварен ориз, сварена обезкостена морска риба, твърдо сварени яйца, кисело мляко и нискомаслена извара.
Заболявания на Ми-Ки
Ми-Ки може да има проблеми с очите, храносмилателната система, ставите, кожата и козината. Възможно е Ми-Ки да страда от тазобедрена дисплазия, както и да прояви хранителни алергии.
Любопитни факти за Ми-Ки
Ми-Ки е изключително доверчиво и игриво куче, то е влюбено в стопанина си и всички членове на семейството, с което живее. Това куче е предано и нежно ще обича всеки, с когото прекарва по-дълго време. Ми-Ки е много чувствителна животинка, тя възприема и разбира всеки нюанс в настроението на стопанина си и се съобразява с него. Въпреки че изисква внимание, Ми-Ки никога няма да досажда на стопанина си, когато усети, че той е изнервен или разстроен. Интересен факт е, че козината на Ми-Ки не се скубе, а освен това дребното красиво кученце няма характерната за лаещите любимци миризма.
Ми-Ки е доста скъпа порода - малките кученца се продават между 700 и 1000 долара при доказано родословие. Кучетата от породата Ми-Ки са перфектни приятели на малките деца. Ми-Ки лесно се сприятелява с други домашни любимци - както с кучета, така и с котки. Ми-Ки никога не проявява ревност или агресия. Ми-Ки се сприятелява бързо с непознати, но проявява известна сдържаност спрямо тях.
Недостатъци на Ми-Ки
Ми-Ки много трудно понася дългата самота и ако не сте в състояние да отделяте доста от свободното си време за това дребно кученце, по-добре е да се ориентирате към друга порода. Ако се оставя за дълго време сам, Ми-Ки ще лае с часове, за да вика стопанина си, и може да се опита да разруши част от интериора в жилището.
