Неразривната връзка между човека и кучетата вероятно е започнала в Югоизточна Азия преди 330 века, когато нашите предци започват да използват древната порода сиви вълци в ловните си походи.
Това сочат резултатите от наскоро направен ДНК анализ от учени от университета в Кеймбридж, Великобритания. В проучването си експертите изследвали генетичната структура на вълци и кучета от Китай, Африка и Европа, за да открият произхода на домашните четириноги приятели на човека.
Проучването показва, че първите опитомени кучета се появяват в Европа, след като първо са опитомени от първобитните ни прародители в Азия, а след това заедно мигрират на Стария континент. Досега се смяташе, че прародителят на кучето е опитоменият преди 10 хиляди години планински европейски вълк.
Учените отдавна си блъскат главите над загадката как кучетата са станали най-добър приятел на човека, но досега имаше противоречиви данни за това кога и къде за пръв път са били опитомени дивите вълци. В опит да разреши този пъзел авторът на изследването професор Питър Саволайнен, заедно с ръководения от него международен екип, изследва геномите на 58 представители на семейството на кучетата.
Учените не са се съсредоточавали в конкретна порода. Изследвани са сиви вълци, улични кучета от градовете и селата на Югоизточна и Източна Азия, селски кучета от Нигерия, както и колекция от породи от останалата част на света, като афганската хрътка и сибирското хъски.
Анализът на ДНК е публикуван в авторитетното издание Сел Рисърч. Докладът по темата категорично показва, че общото на тези животни е именно геномът на сивите вълци. Професор Саволайнен смята, че именно това доказва, че прародителят на домашното куче е сивият вълк, който днес се среща в Източна Азия.
Ученият смята, че преди 330 века, в разгара на последния ледников период, в Югоизточна Азия се е образувала екологична ниша с по-приветливи условия на живот.
Най-силните видове там били хората и вълците. Имало два варианта за живот в тази сравнително малка територия - единият вид да надделее и да избие другия или двата вида да се приспособят един към друг в съжителство, както и станало.