Наричана още пустинна, дивата пясъчна котка може да се срещне в пустинните райони на Северна Африка, Югозападна и Централна Азия. Въпреки малкия си размер този вид диви писани умеят да ловуват и да се грижат чудесно за себе си, макар и в суровите условия, в които живеят.
Пясъчната котка е изключително красива на външен вид. Забележителното при нея е, че има много гъсти косми на ушите, чиято задача всъщност е да ги предпазват от пясъка, който се носи из въздуха в пустинята.
Козината, която пясъчната котка има по лапите си, я предпазва от нагорещилия се пясък. Освен това ѝ помага и да заличава следите си. Тези симпатични диви котенца будят страхотно умиление заради външния си вид – имат доста големи уши. Заради това и заради пухкавата и гъста козина главата на тези котки изглежда доста широка.
Очите им също са големи и кръгли. Всичко това в комбинация създава усещането, че пред себе си виждате малко беззащитно коте. Но пустинната котка не е сред най-беззащитните представители от семейството на писаните.
За съжаление тези котки са потенциално застрашени от изчезване – основните причини са спортният лов, както и незаконната търговия. Тези животни са приспособени да издържат на изключително високи температури – до 52 градуса по Целзий, и могат в продължение на месеци да приемат вода единствено чрез храната, с която се хранят. Те са изключително добре подготвени да живеят в условията, които предлага пустинята.
Дължината на тези котенца варира между 40 и 57 сантиметра, а само опашката на пясъчните писани е между 20 и 30 см. Специалистите определят този вид дива котка като кротка, сравнявайки я с останалите диви породи.
Мъжките екземпляри достигат до три килограма тегло. Освен характерните за този вид дива котка уши пясъчните писани имат къси крайници. Козината по цялото тяло на котката е изключително гъста – обагрени са в пясъчно жълта окраска и имат сиви оттенъци.
През деня не може да срещнете тези котки в пустинята – крият се от горещината. Този вид дива котка е активна вечер, когато в пустинята се разхлади. Храни се основно с мишки, насекоми, влечуги.
Ушите ѝ ѝ помагат да открива своите жертви, дори ако те са се заровили под пясъка. Когато ги чуе, котката се приближава до мястото и за секунди ги изравя и изяжда.
Пясъчните котки не живеят повече от 13 години. Когато се ухажват, мъжките издават подобен на лай звук – от своя страна, острият слух на женската веднага чува призива дори от голямо разстояние.
Женските носят котетата не повече от 63 дни и най-често раждат между 2 и 4 котета. Едва след две седмици бебетата отварят очите си, а за прохождане можем да говорим чак след 20-ия ден от раждането. Независими малките пустинни котенца стават след около четири месеца.
