Бернски Зененхунд, наричан още Швейцарски Зененхунд е гордо и смело куче, което е перфектен охранител и през вековете се е доказало като невероятен помощник. Това е служебно куче, което по цели дни е в състояние да пренася товари и да помага на хората.
История на Бернски Зененхунд
Породата е възникнала преди повече от 2000 години. Смята се, че Бернски Зененхунд е произлязъл от Тибетския Мастиф. В Европа Бернски Зененхунд попада благодарение на финикийци. Той е съпровождал римските легиони и се е разпространил из цяла Европа.
В Швейцария, и по-точно в Апенцеле, Етленбух и Берн се появили кучета, които приличали на съвременния Бернски Зененхунд. След кръстосване с местни породи се появил Бернски Зененхунд. Швейцарските селяни използвали кучетата от тази порода, за да охраняват стадата и домовете им, да теглят товари и да придружават каруци с ценна стока.
Заради разстоянията, на които живеели различните видове Бернски Зененхунд, се образували подвидове на породата. През 1489 година властите в Цюрих издали указ за унищожаването на всички кучета, които помагали на селяните, защото разравяли земята в лозята на аристократите и ги разрушавали. Избухнало въстание и указът бил отменен, а чиновникът, който го написал, бил обезглавен.
Дълго време Бернски Зененхунд бил наричан Дюрбахлер, тъй като до Берн се намира селцето Дюрбах, през което хората минавали по път за минерални извори. Собственикът на местния хан имал кучета от породата Бернски Зененхунд, които по онова време получили името на селцето.
В началото на миналия век бил създаден клуб на любителите на Дюрбахлер, а през 1910 година се провело първото изложение на породата, в което участвали над сто кучета. След изложението кучетата от тази порода се наричали вече Бернски Зененхунд.
Стандарт на Бернски Зененхунд
Съществуват четири разновидности на породата. Това са стандартният Бернски Зененхунд, който е единственият с дълга козина. Апенцелер Зененхунд е със завита нагоре опашка. Ентлебух Зененхунд е най-дребният от всички - той достига до 50 сантиметра височина. Гиганският Зененхунд достига до 72 сантиметра височина.
Стандартният мъжки Бернски Зененхунд е висок 70 сантиметра и тежи 64 килограма, женските достигат до 66 сантиметра височина и тежат до 54 килограма. Главата на Бернски Зененхунд е масивна, муцуната е голяма. Ушите са с триъгълна форма и са клепнали. Шията е мускулеста, гръдният кош е добре развит, крайниците са сравнително дълги и мускулести.
Бернски Зененхунд има тяло, покрито с умерено дълга козина, която е оцветена в черно. Червеникаво кафяви петна има на бузите, над очите, на гърдите и на лапите. Върху главата има бяла линия, която се намира между очите и се спуска към бялата муцуна. Бяло петно има и на гърдите на Бернския Зененхунд. Козината му може да е леко вълниста, без да се допуска къдрава козина. Очите на Бернски Зененхунд са тъмни, носът е черен. Лапите обикновено са бели на цвят. Опашката е дълга, покрита с пухкава козина и е леко извита.
Грижи за Бернски Зененхунд
Козината на Бернски Зененхунд трябва да се разресва веднъж на два-три дни, а по време на смяната е добре това да се прави всеки ден. Късокосместите разновидности на породата имат нужда козината им да бъде избърсвана с влажна кърпа на два дни, за да се отстранят излишните мъртви косъмчета.
Бернската овчарка обича водата, но не се препоръчва да къпете кучето от тази порода по-често от три-четири пъти в годината. При замърсяване на козината просто изчакайте калта да изсъхне и след това я разрешете. Калта ще падне веднага. Редовно проверявайте ушите на Бернски Зененхунд, за да го предпазите от развитие на инфекции.
Бернското куче ще се чувства добре, ако живее на двор, но в никакъв случай не трябва да бъде връзван с верига. Това ще доведе до депресия на кучето от тази порода, което е прекалено социално. За него е необходим постоянен контакт с хора, то иска от малко да ги следва навсякъде и да играе с тях, когато те имат настроение за това.
Бернски Зененхунд иска хората да го чувстват като част от тяхното семейство. Бернски Зененхунд има нужда от възможност да изразходва енергията си и ако го отглеждате в апартамент, кучето трябва да се извежда два пъти дневно за по около два часа. Бернски Зененхунд е служебно куче и иска да се чувства полезно. Освен физически натоварвания Бернски Зененхунд има нужда и от развитие на интелекта си, затова за него е важен процесът на обучение.
Обучение на Бернски Зененхунд
Бернски Зененхунд е изключително умно куче, което много лесно се поддава на обучение. То никога не проявява инат и не се опитва да доминира над стопанина си. Бернски Зененхунд лесно се научава да тегли колички и шейни и е голяма радост за малките деца.
Бернски Зененхунд с лекота тегли колички с товар над 100 килограма. Обучението на Бернски Зененхунд може да започне още щом кученцето стане член на семейството ви. Препоръчва се през първите дни на обучението да не занимавате малкия Бернски Зененхунд с команди повече от пет или десет минути на ден, за да не се отегчи от упражненията. Постепенно времето за обучение се увеличава, а командите стават по-сложни.
Хранене на Бернски Зененхунд
Можете да храните кучето от породата Бернски Зененхунд както с висококачествени сухи храни и консерви, така и с натурални продукти, като трябва да имате предвид, че над 60 процента от менюто на това едро куче трябва да е съставено от месо и месни субпродукти. Редовно давайте на Бернски Зененхунд големи телешки кокали, за да поддържа зъбите си.
Не се препоръчва да давате на кучетата от тази порода пилешки тръбни кокали, тъй като те могат сериозно да наранят стомаха и червата на животното и дори да предизвикат фатален край. Свинското месо не се препоръчва за Бернски Зененхунд, за него е препоръчително телешкото, говеждото, агнешкото, заешкото и пилешкото месо, което трябва да е термично обработено. Месните субпродукти, които са само допълнение на менюто на Бернски Зененхунд, също трябва да се дават термично обработени.
Хубавото кисело мляко, плодовете, нискомаслената извара, твърдосварените яйца, свареният ориз и елда, както и пресните и сварени зеленчуци допълват менюто на Бернски Зененхунд. Храната му трябва да се допълва с витамини и минерали, необходими за поддържането на костната и мускулната му система в добро състояние.
Не трябва да се прекалява с храненето на Бернски Зененхунд, тъй като кучетата от тази порода са склонни към напълняване, което се отразява пагубно на ставите им. Не хранете Бернски Зененхунд с прясно мляко, с макаронени изделия, прекалено гореща и прекалено студена храна, пикантни и солени храни, тестени и захарни изделия, пушено месо и пушена риба.
Заболявания на Бернски Зененхунд
Бернски Зененхунд е предразположен към подуване и превъртане на стомаха, затова трябва да минат поне два часа след обилно хранене, преди кучето от тази порода да тича и да подскача. Превъртането на стомаха може да се окаже фатално дори при лекарска намеса.
Бернски Зененхунд може да страда от тазобедрена дисплазия, както и от дисплазия на лакътната става, които са генетично обусловени заболявания и се предават по наследство. Бернски Зененхунд може да има проблеми с раменете, да страда от усукване на клепача, атрофия на ретината, катаракта, както и да проявява алергични реакции към различни видове човешка козметика, които стопаните му използват.
Любопитни факти за Бернски Зененхунд
За съжаление Бернски Зененхунд не е от кучетата, които живеят дълго. Те достигат до около 10 години. Бернски Зененхунд не се привързва само към един член на семейството, в което живее. То е готово по всяко време да обсипва с любов и грижи всеки от семейството. Бернски Зененхунд е перфектен компаньон за семейства с малки деца, защото той се грижи за малчуганите като бавачка.
Малките кученца от породата Бернски Зененхунд са много послушни и не са склонни по цял ден да гризат и да унищожават мебели и обувки, докато им растат зъби. Векове наред в Швейцария се смятало, че Бернски Зененхунд има мистични свойства. Хората били убедени, че рижавите петна позволяват на кучетата от тази порода да виждат духове.
