Практиката представители на животинския свят да бъдат използвани за предсказване на предстоящи събития и явления е известна още от Древността.
С течение на времето хората забелязали, че животните усещат предстоящи промени и аномалии и започнали да се вглеждат все по-усилено в поведението на тези видове.
Дори и днес в немалко развити страни има животни-гадатели, чиито прогнози се приемат съвсем на сериозно. Такъв е случаят на мармота Фил, който живее в щата Пенсилвания, САЩ и от години предсказва настъпването на пролетта.
Има и други животни, известни в съвремието ни с гадателските си способности. Сред тях е и котаракът Оскар. Този пухкав сладур, живеещ в старчески дом в Род айлънд, САЩ, има умението да предсказва кои точно възрастни хора ще издъхнат скоро.
Запознати с прогнозите му твърдят, че в половината от случаите му предсказванията му се оказвали верни. Когато Оскар усетел, че някой от старците скоро ще си замине от този свят, внезапно ставал изключително любвеобилен към него.
С екстрасенските си заложби се прочу и октоподът Паул. Той стана всеобщ любимец, след като започна да предсказва успешно резултати на националния тим на Германия, както и победата на Испания над Холандия на финала на Световното по футбол пред 2010 година.
Животните обаче могат да бъдат използвани не само като оракули, но и като живи сеизмографи. Според учените има около седемдесет вида представители на животинския свят, които могат да усетят наближаващо земетресение и да го предскажат с поведението си.
Сред тях са гущерите, рибите и змиите. Учените, анализирали поведението на рибите, обясняват, че един час преди земята да се разлюлее те се събират на ята и сякаш се притискат една в друга.
Кучетата и котките също предусещат опасността. Още преди трусът да се е усетил, палето започва да се държи странно и прекалено активно. Да лае и скимти без видима причина.
Поведението на котките пък е малко по-различно. Според някои стопани те също демонстрират безпокойство и мяукат силно, а според други сведения преди земетресение писаните се укриват на сигурно място и излизат от него, чак когато видят, че опасността е отминала.
