Мамутите са бозайници от разред Хоботни, обитавали земята преди хиляди години. Те се отличавали с гигантски размери, големи извити бивни и дълга козина. По време на съществуването си вълнистите мамути трябвало да преминат през какви ли не климатични особености.
Те успявали да се справят с изключително ниски температури, суша и редуване на слънчеви лета и мрачни зими. Как обаче тези бозайници успявали без проблем да се нагодят към предизвикателствата на природата?
Американски учени успяха да открият как точно мамутите са съумявали да се се справят със студа, съобщават западни медии, позовавайки се на резултатите от ново изследване.
Проучването е изготвено от специалисти от Чикагския университет. За своите изследователски цели учените разгледали и дешифрирали геномите на два мамута. Първият бил на 18 500 години, а другият - на 60 000 години. Останките от техните тела били сравнени с тези на азиатските и африканските слонове, които се явяват техни роднини.
Изследванията на учените показват, че мамутите са се приспособили генетично да оцеляват в мразовита среда. Разглеждайки техните геноми, специалистите открили промени, имащи връзка с кожата, козината, мастните тъкани, инсулина и температурната поносимост.
Изследователите се натъкнали на няколко уникални за мамутите гена. Те били главните виновници за увисналата и задържаща топлина козина, малките уши и опашка. Именно тези характерни белези на мамутите ги отличават най-много от днешните им родственици.
Освен това телата на представителите на Ледената епоха складират мазнини и преработват инсулин по различен начин. Мазнините са служели като изолатор и тези от мамутите, които били по-охранени, можели да издържат при температури от -50 градуса по Целзий. Учените са открили още, че праисторическите гиганти са имали по-различни от съвременните слонове чувствителни към топлина телесни рецептори.
Последният представител на праисторическите мамути е загинал някъде преди около четири хиляди години. Учените все още разискват какви са причините за изчезването на вида. Според мнозина тези животни не са могли да се справят с покачващите се стойности на температурите. Други обаче са на мнение, че човекът е главният виновник за загубата на уникалния вид.
