Белите мечки, известни още и като полярни мечки, са бозайници, които живеят по северните арктични крайбрежния и острови на Евразия и Северна Америка, и най-вероятно произлизат от сибирската кафява мечка. Те са вид, който е поставен под закрила. Представителите на вида се явяват най-големите сухоземни хищници.
Според учените полярната мечка е сред най-древните животински видове на Земята и се е появила на планетата преди повече от шестстотин хиляди години. Тя е страхотен плувец и може да преплува стотици мили, като развие скорост от около десет километра в час.
Полярните мечки са известни и с това, че могат да настройват метаболизма си, така че да оцеляват много дълги интервали от време, без да страдат от липса на храна. Колкото и да са гъвкави обаче, тези животни не могат да останат равнодушни към глобалното затопляне, което се наблюдава в последните десетилетия. Ето защо са налице кардинални промени дори при тях.
Белите мечки са били забелязани да ловуват делфини в Арктика, съобщават западни медии, позовавайки се на учени от Норвегия. Според специалистите това необичайно явление се наблюдава заради глобалното затопляне.
Изследователите са се натъкнали на тази нетипична гледка по време на наблюдения на архипелага Шпицберген. Експертите обясняват, че по принцип двата вида нямат пресечни точки в местообитанията си, но вследствие на климатичното затопляне и топенето на ледовете сблъсъците им са започнали да стават все по-чести.
Факт е, че белите мечки са основно месоядни същества, но те обикновено се хранят с малки тюленчета или по-слаби възрастни, които не могат да се избавят от техните набези. Но сега става ясно, че диетата на мечките се изменя, тъй като стадата с делфини мигрират по-дълбоко на север през летния период.
Беломуцунестите делфини например се придвижват на север и през зимата, тъй като на архипелага Шпицберген почти няма ледове.
Забелязва се голяма промяна в хранителното меню на белите мечки, отбелязва Йон Аарс, който е ръководител на норвежкия екип от учени.
