Miau.bg»Статии»Кучета»Здраве на Кучето»Да се погрижим за захапката на кучето

Да се погрижим за захапката на кучето

Пламена M.Пламена M.
Джедай
5468
Куче

Неправилната захапка на кучето е един от най-големите проблеми при любимеца. Тя пречи на способностите захапване, носене и дъвчене на храната. Освен това зъбите, които не са издадени и са извън нормалната подредба, могат да наранят меките тъкани в устата.

Захапката при кучето се определя от правилното срещане на горните и долните резци при затворена уста. В идеалния случай горните резци срещат долните, като съвсем малко ги покриват. Подобна захапка се нарича захапка на резците.

При най-често срещаната захапка при кучетата резците се срещат ръб до ръб. Нарича се равна оклузия. Тя обаче е далеч от представите за идеална оклузия, тъй като контактът ръб до ръб води до по-бързо износване на зъбите.

Всяка порода има определен стандарт за правилна захапка. Повечето от неправилните захапки са следствие на генетични фактори. Те са наследствени и определят растежа на горната и долната челюст. В други случаи причината може да се крие ретениран - задържан млечен зъб. Той измества израстващия постоянен извън линията.

Има три вида неправилни захапки. Първият е прихлупващата захапка (горна прогнатия). При нея горната челюст е издадена напред и при захапване горните резци покриват долните, но без допир. Проблемът може да се коригира и сам при малките кученца, особено ако прихлупването е минимално отдалечено. Подобрение може да се очаква до десетия месец, когато растежът на челюстите спира.

Когато горна прогнатия е силно изразена, кучетата обикновено имат проблеми. При нея постоянните зъби нараняват меките тъкани на устата, което изисква лечение.

Кучета

Друг вид неправилна захапка е обратната - долна прогнатия. При нея долната челюст е издадена. При късомуцунестите породи като булдозите и мопсовете например се приема за нормална.

Най-лошия вид неправилна захапка е кривата уста. При нея едната половина на челюстта расте по-бързо от другата. По този начин устата се изкривява, което пречи сериозно на хващането и дъвчене на храна.

Проблемът може да се диагностицира от ветеринарния лекар на втория и третия месец от раждането. Хубавото е, че в много случаи лечение не е необходимо. Нужно е само изваждане на проблемните зъби или чрез ортодонтски процедури, като намаляване височината на някои от зъбите.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest