Най-пъстрата, най-игривата, най-забавната и най-жизнената птичка е вълнистото папагалче. Това определение обяснява защо то е най-популярният домашен любимец, веднага след кучето и котето. Голямото предимство да бъде опитомявано и да живее доволно в домашна среда е сред щастливите стечения на обстоятелствата около красивата шарена птичка.
Като добавим добрият нрав, енергията и забавното поведение на вълнистото папагалче, това е идеалният вариант за начинаещ стопанин на папагалова птица. Няма как това прелестно създание да не стане любимец на семейството, когато се научи да имитира човешкия говор.
За да може всеки запленен по красивата птичка стопанин, да се грижи адекватно за нея, нужно е да знае повече за характерните особености на вида вълнист папагал.
Произход на вълнистия папагал
Вълнистият папагал Melopsittacus undulatus е единствен вид от рода Melopsittacus. Родовото име на старогръцки означава мелодичен папагал, а видовото име идва от латински и се превежда като вълнист или вълнообразен. Така се е получило названието на птичката.
За първи път те са записани през 1805 година като вид от Джордж Шоу, а сегашното биномиално име им е дадено от Джон Гулд през 1840 година. Принадлежат към номадските папагали, отглеждани като домашни любимци от ХІХ век.
Птицата се среща в диво състояние в по-сухите места на Австралия, където е оцеляла в суровите условия повече от 5 милиона години. Успешното развитие на вида се дължи най-вероятно на номадския живот и способността им да се размножават в движение.
Описание на вълнисто папагалче
Дивите вълнисти папагалчета са средно 18 сантиметра на дължина и тежат 30-40 грама. Размахът на крилцата им е 30 сантиметра.
Коремът и задните им части са зелени, но с тъмно черни мантии с жълти вълнички. Точно цветът на гърба и покривните пера, който напомня жълти вълнички на черен фон е дал името на папагалчето.
Челото и лицето са жълти при възрастните птици. Младите индивиди до 3-4 месеца показват малки преливащи се синьо- виолетови петна по бузите и по 3 черни петна на всяка страна на гърлото.
Опашката им е кобалтово синя, а външните опашни са жълти.
Крилата им имат зеленикаво-черни махови пера и черни корици с жълти ресни, които са видими само при полет.
Човките им са с маслинено сив цвят, а краката синкаво-сини, като пръстите на краката им са зигодактилови.
В естествените си австралийски местообитания вълнистите папагалчета са значително по-дребни от тези, които се отглеждат в плен. Домашните любимци от вида са и значително по-пъстри - сини, сиви, синьо-зелени, виолетови, жълто-сини.
Горната половина на човката им е по-висока от долната и я покрива, когато е затворена. Клюнът не стърчи много заради пухкавата перушина. Полът на птичето се познава по цвета на областта около ноздрите, наречена восковица - при мъжките е синя, а при женските- кафява.
Както повечето птици, вълнистият папагал също има тетрахроматично зрение. Това означава, че вижда цветовете. Може да вижда и ултравиолетовата светлина, която осветява перата им, за да привличат партньорки. Когато птицата е на 1 до 5 месеца тя няма ирис, а след тази възраст той се появява.
Поведение на вълнистите папагали в дивата природа
Като номадски птици, вълнистите папагали живеят в отворен хабитат в полета и гори. Движат се на малки ята, но ако условията на живот се влошат, те могат да се съберат и на по-големи групи. При движението си те се ръководят от наличието на храна и вода. Тревата и семената са основният им хранителен ресурс, когато са на свобода, но в плен имат значително по-богато меню. Препоръчват се за храна на вълнистите папагалчета ечемик, просо, овес, листенца от глухарче, зеле, карфиол, както и марули. Ядат с удоволствие всички плодове, без авокадото, което е отровно за папагалите. Морковите и краставиците също са любим деликатес.
Малките леки птички обичат да се катерят по дърветата, ходят изящно и плавно и по земята. Освен остро зрение, те се радват и на отличен слух. Имат 2 различни скорости на полет, които сменят според обстоятелствата.
Размножаване на вълнист папагал
Чифтосването на папагалчетата в дивата природа обикновено се извършва от юни до септември в Северна Австралия и между август и януари на юг, въпреки че реагират на дъждовете и щом тревата и семената станат по-обилни, те се активизират. Показването на привързаност става като се припичат заедно или се хранят едно друго.
Гнездата си правят в дупки на дърветата, стълбове за огради или дървени трупи, лежащи на земята. В гнездото вълнистите папагалчета снасят от 4 до 6 яйца и се инкубират от 18 до 21 дни.
Тъй като в дивата природа, папагалчетата търсят кухо дърво за гнездо, в плен се размножават, когато им бъде предоставена гнездова кутия.
Яйцата са бели, 1-2 сантиметра и женските могат да снасят и без мъжки, но такива яйца не се излюпват. Яйцата не се снасят наведнъж, а в продължение на около 21 дни, с няколко дни разлика между всяко снесено яйце. По време на мътенето женските биват хранени изключително от мъжките.
На около 10 дни очите на малките, които се излюпват съвсем безпомощни, започват да се отварят и им поникват пера надолу като станат на около 3 седмици. Тогава мъжкият вече влиза в гнездото, за да помага в отглеждането на малките. До този момент женската не го допуска и се грижи сама за пилетата.
На 5 седмици пилетата вече са достатъчно силни, за да стоят извън гнездото. Те разтягат перата си и се опитват да летят. Те обикновено напускат гнездото на около 5 седмици и на 6 до 8 седмици са напълно отбити. Най-напред първото излюпено пиле се отбива и после го следват останалите по реда на излюпването си.
Отглеждане на вълнисти папагалчета
За да се чувстват щастливи като домашни питомци тези красиви папагали имат нужда от широко пространство за живот и движение. Комфортно се чувстват само в широка клетка, в която се поддържа добра хигиена.
Храненето на вълнистите папагалчета не е трудно, в търговската мрежа има богат избор на храни за тях, а от време на време е добре да им се дават пресни плодове и зеленчуци. Малките ядат повече, пият повече вода, по-активни са и пеят повече. Мъжките са по-социални, по-контактни, но по-лесно се ядосват и вдигат шум. Женските са по-мнителни, по-тихи, по-бавно се сприятеляват с човека.
Тъй като са много социален вид животни, и двата пола се нуждаят от стимулация под формата на играчки и взаимодействие с хората или с други себеподобни. Когато се почувстват застрашени, те се качват възможно най-високо в клетката си и свиват перата си, за да изглеждат по-малки.
Могат да се научат да говорят, свирят различни мелодии и да играят с хората. Имитират добре звуци и правят прости трикове, но мимикрията и пеенето се отдават по-добре на мъжките. Докато женските научават около дузина думи, мъжките са в състояние да научат до 100 думи в речника си.
За да поддържат клюна си, те дъвчат всичко наоколо си. Добре е да им се осигурят минерални блокове и меки дървени парчета.
Заболявания при вълнистите папагали
Вълнистите папагалчета живеят средно от 5 до 8 години, но има случаи на 15-20 години продължителност на живота в плен, което зависи основно от добрата профилактика на заболяванията при тях. Трябва да сте наясно с това при избор на вълнисто папагалче за питомец. Упражненията и диетата са много важни, за да се предотвратят най-опасните сред тях.
Пситакозата или папагалска болест е една от най-разпространените болести при вълнистите папагалчета, причинявана от бактерии. Птицата може да загине за няколко дни, ако не се лекува, макар болестта да не протича тежко.
Рахитът е характерен за птици с дефицит на витамин Д. Вижда се по оперението и липсата на апетит, а гръдната кости и пръстите им се изкривяват.
Най-често вълнистите папагалчета страдат от разстройства на стомаха. Диарията и запекът са проблеми, с които почти всеки стопанин се сблъсква. Причиняват се от неправилни грижи за вълнистото папагалче - застояла вода, влажна храна, некачествени хранителни продукти.
Често папагалите са нападани и от паразити, което изисква намеса на ветеринар, за да се прочистят от акарите, въшките или други паразити, които изсмукват силите на птицата.
