Старите породи кучета крият много изненади. Има породи, които са получени още преди векове, а днес за тях знаем твърде малко. Това не означава, че те не са интересни и не предлагат своите възможности, изпитани през столетията.
Едно такова куче е порода Леопардова катахула, което е слабо познато дори на любителите на екзотични породи кучета. Какво представлява това животно и откъде произлиза?
Произход на Леопардова катахула
Името на кучето идва от индианските езици в Америка. Думата катахула означава чиста вода. Свързано е с езерата Катахула в централната част на щата Луизиана, САЩ. Около водата живеело племето начез, което дало името на породата.
Самото възникване обаче е свързано с испанските завоевания. Испанецът Де Сото дошъл по тези места около 1540 година. Той водел със себе си мастифи. Легендата разказва, че мастифът бил кръстосан с червения вълк. Създаденият хибрид по-късно бил облагороден с кръвта на Босерон, внесен от френските заселници, които завзели щата Луизиана. По такъв начин се получила интересната петниста леопардова окраска на породата.
Новото куче намерило място сред овчарите като помощник в управлението на стадата от говеда и свине. То обаче притежава и отлични ловни качества и те били оценени от президента Рузвелт, който ходел на лов с леопардовите кучета от Катахула.
Това е първата порода за пазене на стада и лов, отглеждана в Северна Америка.
Как изглежда Леопардова катахула?
Леопардовата катахула се отличава със силното си тяло, средно по размер. Височината на кучето леопардовата катахула варира от 50 до 66 сантиметра, а теглото им от 25 до 39 килограма.
Външността му създава впечатление, че това е сръчно и издръжливо животно, което може да бъде определено като средно по размер. Във фигурата не трябва да има излишъци, прекомерна тежест или лекота според стандарта на породата.
Физиката му е силна, стройна, но в умерени граници и хармонично развита. Външният вид на кучето се оценява според въздействието върху работните му качества, тъй като животното е отглеждано повече заради темперамента и способностите си, а не толкова заради вида си. Това означава, че видът може да варира в широки граници, като мъжките винаги са по-големи от женските.
Правилно оформеното куче е по-дълго, отколкото високо. Има силен гръб, а долната му част е леко извита. Гръдният му кош е умерено широк.
Главата му е голяма, но не прекомерно, трябва да бъде съразмерна с тялото. Челюстите му са силни, със захапка тип ножица.
Козината на леопародавата катахула трябва да бъде къса или средно дълга. Може да бъде гладка и мека на допир, или по-груба. Тя е единична, без подкосъм, приляга плътно към тялото.
Най-интересното при кучето са очите и погледа му. Погледът им е буквално спиращ дъха. Те очароват наблюдаващия ги и той буквално застива пред погледа на красивото животно.
Очите им са едно от най-интересните неща у тях. Цветът им е син най-често, или нюанси на цвета, но е като мраморно синьо или стъклено синьо. Тези стъклени или мраморни очи, които приковават погледа в кучето, може да имат сенки или петна, а може да бъдат и в различен цвят. Няма строг стандарт - могат да бъдат сиви, сини, зелени, кехлибарени. Може да има кафяви цветове в различни комбинации.
Опашката на кучето често е дълга, може да стигне до скакателните стави. Понякога е възможно да се съкрати. Краят на опашката е завит надолу, това е отличителна черта на катахулата. Част от опашката има бял връх. Съкратените опашки са генетично наследство и са редки.
Краката на кучето са стройни, дълги, с ясно изразена мембрана между пръстите. Това улеснява лова в блатата и прави възможно да плуват добре. Леопардовото катахулово куче е много красиво. Грацията, вроденото благородство, красивият цвят и необичайните кристални очи правят породата запомняща се и желана. Също и много рядка.
Цветът на козината не е приоритет при избора на куче, тъй като не влияе на качествата му. Все пак цветовете заслужават да бъдат представени, защото са разнообразни.
Червената леопардова катахула представя различни нюанси на кафявото, разнообразено понякога с бели петна.
Синята леопардова катахула представя всички нюанси на сивото от светло до черно, понякога разнообразено с бели петна.
Черната леопардова катахула - е със сини или сиви петна.
Сивата или сребриста леопардова катахула - куче със син или сив цвят.
Трикольор - обикновено се състои от три цвята -черно, сиво и бяло
Бели кучета с различни петна по тях.
Характер на Леопардова катахула
Катахулата е много умно и енергично куче. То е настойчиво, лоялно куче, контактно, но не се натрапва. Много активно и игриво животно е. Има интелигентен и уравновесен характер. Това е любящо, нежно, независимо и любопитно животно. Кучето ясно разделя хората на приятели и непознати. Понякога е склонно на агресия към някои непознати хора, както и към други кучета.
Тъй като леопаровата катахула е ловна порода куче, тя е склонна понякога да нападне други животни, дори такива, с които е израснала и това трябва винаги да се има предвид.
Повечето кучета леопардова катахула се разбират с децата и са техен защитник във всякаква ситуация. Към непознати възрастни, които не приемат за част от глутницата, винаги са нащрек.
Обучение на Леопардова катахула
Въпреки многото предимства на породата, кучетата катахула могат да бъдат упорити и своенравни и затова обучението им трябва да започне рано. Социализацията на кучето е много важна. С правилно възпитание, но лишено напълно от агресия, катахулата може да загуби повечето си недостатъци. Трябва да се демонстрира пред животното лидерство и твърд характер, без насилие. Това куче има добра памет и самочувствие и всякакъв тип насилие над него ще завърши зле.
Някои от животните са обучени за спасителни операции. Други за спортни цели, защото са много добри спортисти. Повечето хора обаче ги отглеждат леопардова катахула като домашен приятел и спътник. Породата е универсална.
Хранене на Леопардова катахула
Диетата на Леопардовата катахула е съставена 70-80 процента от постно месо. На следващо място в храната на леопардовата катахула трябва да бъдат зеленчуците, яйцата, зърнените и млечните продукти. Ако ще се храни кучето с естествена храна, добавката от растително олио за добро зрение е задължителна, както обичайните витамини и минерали. Може да се избере готова храна за активни кучета.
Малките кученца се хранят 3-4 пъти на ден, а големите по 2 пъти. Човешката храна се отразява негативно на стомаха на животното и може да доведе до заболявания. Прясната вода е задължителна и трябва да бъде със свободен достъп през целия ден.
Грижи за Леопардова катахула
Поддръжката на козината им е лесна. Достатъчно е да се избърсва с влажна кърпа 2-3 пъти седмично. Може и да се масажира със специална ръкавица, което се харесва на кучето.
Ресането е със същата честота, поддържат се и ноктите. То е неподходящо куче за апартамент. Къщата с двор или голямо стопанство с много пространство са добрия избор за място за отглеждане на леопардова катахула.
Тази порода обича да рови в земята и е добре това да бъде премахнато при възпитанието, защото кучето ще превърне градината в поредица от дупки.
Здравословни проблеми при Леопардова катахула
Глухотата е наследствено състояние, характерно най-вече при белите на цвят кучета катахула. Това е свързано с наличие на меланоцити в тялото. Затова при избор на куче е добре да се избира с по-малко бяло по тях. Белите кучета имат 80 процента шанс да са глухи или с еднопосочен слух.
Тазобедрена дисплазия при кучето също е генетично заболяване и зависи от развъдника. Близо 20 процента от животните имат това заболяване.
Някои факти за Леопардова катахула
Наричат тези кучета приятели от ада, заради невероятните им ледени очи.
През 2007 година катахулата е призната за училищен талисман в щата Луизиана.
Всяка година в третия уикенд на март в Луизиана се провеждат състезания с катахули.
Леопардовата катахула е сред редките породи кучета.
